Върху каменните плочи на вътрешния двор в испански стил падаше дебелата сянка на вековен дъб. През нощта клоните му сигурно скриваха светлината от страничния двор. Точно оттук бе проникнал Зъбльото, през плъзгащите се стъклени врати, вече сменени, новата алуминиева дограма блестеше, лепенките с фирмата на производителя още стояха. От външната и страна бе монтирана яка решетка от ковано желязо. Вратата на мазето бе също сменена — солидна стомана с огромни блокиращи резета. Върху плочника бяха разтоварени дървени каси с частите на вана за топъл масаж, от тези, дето богатите монтират във вътрешния си двор за групови забавления.
Греъм влезе. Гол под и застоял въздух. Стъпките му кънтяха из празните стаи.
Новопоставените огледала в банята никога не бяха отразявали образите на семейство Джейкъби или на убиеца. Върху гладката им повърхност личаха следите от набързо отлепени етикети. В ъгъла на съпружеската спалня имаше сгънат голям чаршаф, с който е бил закриван подът по време на боядисването. Греъм седна върху него и впери поглед в пълзящия по пода самотен слънчев лъч. Остана така, докато лъчът прекоси една дъска. Тук вече нямаше нищо. Абсолютно нищо.
Дали ако бе пристигнал в Бърмингам веднага след убийството, не би могъл да спаси живота на семейство Лийдс? Този въпрос се стовари върху него със страшна тежест.
Не усети облекчение дори след като отново се озова под открито небе.
Застана под сянката на един орех, пъхна ръце в джобовете и отправи смръщен поглед към алеята, която свързваше пътя с къщата на Джейкъби.
Как се бе придвижил дотук Зъбльото? Несъмнено с кола. Но къде е паркирал? Посипаната с чакъл алея бе прекалено шумна за нощни визити, макар бърмингамската полиция да беше на друго мнение.
Греъм закрачи по чакъла към пътя. От двете страни на асфалтираното платно имаше дълбоки канавки, които се губеха в далечината. Ако почвата е суха и твърда, тези канавки могат да бъдат преминати с кола, която да бъде надеждно скрита от любопитни погледи в храсталака край къщата на Джейкъби. Оттатък пътя, точно срещу къщата, беше единственият вход за Стоунбридж. Върху поставената табела пишеше, че кварталът се охранява от частни патрули. Несъмнено те биха забелязали всяка кола, която не принадлежи на тукашните собственици. Същото важеше и за непознат, тръгнал да се разхожда пеша посред нощ. Значи паркирането в Стоунбридж отпадаше.
Греъм се върна обратно в къщата и с изненада установи, че телефонът работи. Свърза се с метеорологичната служба и научи, че ден преди убийството на семейство Джейкъби над района е валял дъжд със средна интензивност. А това означаваше, че канавките са били пълни с вода. Зъбльото не бе скрил колата си встрани от асфалтовия път.
Греъм тръгна покрай варосаната ограда на пасището, насочвайки се към задната част на имота. Един кон от другата страна на оградата реши да го придружи. Преди да свърне към стопанските постройки в дъното, Греъм извади от джоба си бонбон за освежаване на дъха и го даде на животното. То спря при завоя, а Греъм продължи към оградата на задния двор на Джейкъби.
Спря на мястото, където децата бяха погребали котката си. Почвата беше рохкава. Когато двамата със Спрингфийлд бяха обсъждали в Атланта събитията тук, той си беше представял тези постройки боядисани в бяло. Оказа се, че са тъмнозелени.
Децата загърнали котката в кърпа за бърсане на чинии, сложили и цвете между лапите и я погребали в кутия за обувки. Греъм облегна ръка на оградата и подпря челото си. Котешко погребение, тържествен детски ритуал. Родителите са се прибрали в къщата, някак им е неудобно да прошепнат заупокойна молитва. Децата се споглеждат, изведнъж открили нова и непозната празнота в живота. Най-голямото свежда глава, после и другите. Градинската лопата е по-висока от тях. По-късно ще спорят дали котката е вече на небето при дядо Господ и Исус, известно време ще са кротки. Прозрението го осени така, както си стоеше, докато слънчевите лъчи пареха гърба му. Зъбльото не само е убил котката, но и отнякъде е наблюдавал как ще я погребат децата. Искал е да се наслади на този ритуал. Едва ли е пътувал два пъти дотук — веднъж, за да убие котката, после за семейството. Убил е животното и е изчакал децата да го намерят. Няма начин да се разбере кога точно са открили котката. Полицията няма сведения за непознат, разговарял с децата в онзи следобед, десетина часа преди престъплението. Но как Зъбльото се е добрал дотук, къде е чакал?
Зад оградата се простираха храсталаци. Някои от тях надвишаваха човешки бой и стигаха чак до крайпътните дървета. Греъм измъкна смачканата карта от задния джоб на панталона си и я разстла върху зида. Задната част от имота на Джейкъби граничеше с широка около половин километър горичка. Отвъд нея, извивайки на юг, имаше друг асфалтиран път, успореден на този пред къщата.
