Долархайд се появява отляво. Пристъпва със стилизирани движения на балийски танцьор. Гол и опръскай с кръв, той носи само очила и ръкавици. Гримасничи и весело подскача сред мъртъвците. Отива в далечния край на спалнята, рязко отмята завивката от тялото на госпожа Лийдс и задържа победоносно позата, сякаш току-що е изпълнил Вероника7.
Вперил поглед в екрана, Долархайд се покри с едри капки пот. Дебелият му език току изскачаше навън, белегът върху горната му устна заблестя от влага. Когато кулминацията на оргазма наближи, той тихо застена.
Дори в мига на върховното удоволствие със съжаление забеляза, че в следващите кадри е изгубил грациозността и елегантността на движенията си и се съвокуплява като грухтящ глиган, безгрижно оголил задник срещу камерата. Липсваха драматичните паузи, нямаше усет към ритъма и плавното усилване на възбудата. Просто е обзет от животински нагон. И все пак беше чудесно. Също и гледането на филмчето, макар не тъй пълноценно като самия акт.
Установи два основни недостатъка във филма — не бе показана смъртта на съпрузите Лийдс и собственото му изпълнение търпи критика в края. Личеше си, че се е отклонил от ценностната система. Червения дракон не би постъпил по този начин.
Е, предстоеше му да заснеме още много филми и с натрупването на опит сигурно щеше да постигне необходимата естетическа дистанция дори в най-интимните моменти.
Необходимо е търпение. Това е призванието на живота му, монументалната дейност, която ще го направи безсмъртен.
Скоро ще се наложи да се заеме с подготовката на новия сценарий, да подбере актьорския състав. Вече бе проявил няколко празнични филма, заснети на семейни тържества по случай Четвърти юли. Краят на лятото е най-натовареното време за фотолабораториите, буквално засипани с филмчета от ваканцията. Другият пиков момент е периодът около Деня на благодарността. Всеки ден безброй семейства му изпращаха по пощата своите кандидатури.
Самолетът от Вашингтон за Бърмингам беше полупразен. Греъм се настани до прозореца, а мястото до него остана свободно. Отказа на стюардесата престоялия сандвич и разтвори върху масичката за хранене папката с досието на семейство Джейкъби. Най-отгоре имаше списък на общите за двете семейства характеристики.
И двете съпружески двойки бяха над трийсетте, и двете имаха по три деца — две момчета и едно момиче. Едуард Джейкъби имаше и още един син от предишен брак, който по време на убийството бил в колежа си.
И двамата родители бяха с висше образование, живееха в двуетажни къщи в добри квартали. Госпожа Джейкъби и госпожа Лийдс бяха безспорно привлекателни жени. Семействата използвали кредитни карти на една и съща компания, били абонирани за почти едни и същи печатни издания. Сходствата свършваха дотук.
Чарлс Лийдс бил адвокат, специализиран в данъчното право, докато Едуард Джейкъби бил инженер металург. Семейството на Лийдс беше живяло в Атланта и никъде другаде, докато Джейкъби се бяха преместили в Бърмингам от Детройт едва преди три месеца. Лийдс били презвитерианци, а Джейкъби — католици.
В съзнанието на Греъм, подобно на капки от повреден кран, натрапчиво чукаше една-единствена думичка — „произволно“. „Произволен избор на жертвите“, „липса на ясни мотиви“ — това бяха използваните в печата термини, тях процеждаха с безсилен гняв и полицаите от отделите за разследване на тежки престъпления. Въпреки това прилагателното „произволно“ някак не се връзваше напълно. Греъм отлично знаеше, че масовите и серийните убийци рядко подбират произволно своите жертви.
Човекът, лишил от живот семействата Лийдс и Джейкъби, безспорно бе открил нещо в тях, което го е привлякло и подтикнало към престъплението. Може би ги е познавал (и Греъм тайно се надяваше това да е така), а може би не. В едно обаче беше дълбоко убеден — преди кървавата драма убиецът е избрал своите жертви по някакви свои критерии. Избрал ги е, защото нещо в тях го е привлякло. И това нещо без съмнение бе свързано с жените. Но какво бе то? При извършването на двете престъпления съществуваха и известни различия.
Едуард Джейкъби е бил застрелян, докато слизал по стълбите с фенерче в ръка — вероятно събуден от някакъв шум. Госпожа Джейкъби и децата и били простреляни в главата, а госпожа Лийдс — в коремната област. Всички изстрели бяха произведени от един и същ деветмилиметров автоматичен пистолет. В раните бяха открити стоманени прашинки от ръчно направен заглушител, по гилзите липсваха отпечатъци от пръсти.
Ножът е бил използван като оръжие единствено при убийството на Чарлс Лийдс, Според доктор Кинси той е бил с тясно острие и добре наточен, вероятно предназначен за транжиране на месо.
Разлика имаше и в начините на проникване в къщите. При Джейкъби бе разбита задната врата, докато при Лийдс бе използван елмаз.
