Следствените снимки в Бърмингам показваха много по-малко кръв от тези в Атланта, но и в спалнята на Джейкъби бяха открити кървави петна по тапетите, на височина 50–60 сантиметра от пода. А това означаваше, че и в Бърмингам убиецът е имал нужда от публика. Бирмингамските полицаи бяха проверили най-старателно труповете за оставени отпечатъци, дори и ноктите. Не бяха намерили нищо. Погребението в Бърмингам през летните месеци със сигурност бе заличило отпечатъци от рода на тези, открити върху едно от децата на Лийдс. И на двете местопрестъплениия бяха открити еднакви руси косми, слюнка и сперма.
Греъм облегна снимките на двете усмихнати семейства на седалката пред себе си и дълго ги наблюдава, несмущаван от нищо в притихналия салон на самолета.
Какво бе привлякло убиеца именно към тях! Много му се искаше да вярва, че съществува общ фактор и той скоро ще го открие.
В противен случай щеше да прави огледи в нови къщи и да търси онова, което Зъбльото е благоволил да му остави.
Греъм получи инструкции от бюрото на ФБР в Бърмингам, а след това позвъни в полицията да съобщи за пристигането си. Климатичната инсталация на малката кола, която взе под наем, беше повредена и пръскаше ситни водни капчици по ръцете му.
Най-напред отиде на Денисън авеню, в кантората на „Недвижими имоти «Гийхан»“. Висок и плешив, Гийхан се втурна по тюркоазения мокет да го посрещне. При вида на служебната карта на Греъм усмивката му моментално се стопи. Греъм лаконично му поиска ключа от къщата на Джейкъби.
— Днес ще има ли там униформени ченгета? — попита посредникът с ръка на плешивото си теме.
— Не знам.
— Дано не ходят, че следобед ще я показвам на двама клиенти. Къщата е хубава. Като я видят, хората обикновено забравят за другото. В четвъртък я показах на двойка заможни пенсионери от Дулът, които изгаряха от желание да се заселят в Слънчевия пояс8.
Тъкмо започнахме да уточняваме ипотеката (човекът беше готов да плати една трета в брой, представяте ли си!) и отпред спря патрулна кола. Къщата се напълни с ченгета. Клиентите проявиха любопитство, а онези изведнъж се оказаха страшно словоохотливи. Доблестните блюстители на закона дори организираха оглед на местопрестъплението — показаха им кой къде е бил убит, всичко! После, естествено, „сбогом Гийхан, много бяхте любезен“. Опитах се да им обясня какви мерки за сигурност сме взели, но те изобщо не искаха да слушат. Едва успяха да се натоварят в лимузината си, така им бяха омекнали краката.
— Някой самотен мъж да се е интересувал от къщата?
— При мен не, но тя е в още няколко списъка за продажби. Обаче едва ли. Дълго време полицията не даваше да започнем пребоядисването. Приключихме едва миналия вторник. Двоен слой латекс, на места дори троен. Отвън все още работим. Ще стане като за изложба!
— Но как е възможно да я обявите за продан, преди да са приключили юридическите формалности? — учуди се Греъм.
— Не ми е позволено да сключа сделката дотогава, но нищо не ми пречи да съм готов за нея, нали? Мога да настаня нови обитатели и с протокол за продажба, без нотариален акт. Нещо трябва да правя, защото лихвите се трупат ден и нощ, дори когато спя…
— Кой е изпълнител на завещанието на господин Джейкъби?
— Байрън Меткаф от фирмата „Меткаф и Барнс“. Колко време ще останете там?
— Не знам. Докато приключа.
— Пуснете ключа в пощенската кутия, не е необходимо да се връщате тук.
Греъм подкара към къщата на Джейкъби с чувството, че си губи времето. Намираше се в покрайнините на града, в наскоро застроен квартал. На магистралата спря да провери по картата къде точно трябва да отбие. Оказа се тесен път асфалтиран път.
Убийството беше станало преди повече от месец. С какво се бе занимавал по онова време? Монтираше двата дизелови мотора на двайсетметровата яхта на Рибович и с жестове насочваше краниста Ариага да спусне още малко. Късно следобед пристигна Моли, тримата се настаниха под навеса на каютата и хапнаха едри скариди с ледена бира. Кранистът се зае да им обяснява как се чисти речен рак, като скицира опашката му в стърготините по палубата. Отразявани от водата, слънчевите лъчи хвърляха отблясъци по коремите на кръжащите гларуси.
От климатичната инсталация цвръкна струйка вода и намокри ризата на Греъм. Това го върна обратно в Бърмингам, където нямаше гларуси и скариди. Шофираше край пасища с коне и кози. Вляво се простираше Стоунбридж — старият квартал с изисканите жилища на местните богаташи.
На стотина метра пред колата се появи табелата на агенцията за продажба на недвижими имоти. Къщата на Джейкъби бе единствената вдясно от пътя. Мъзгата от клонестите орехи бе направила чакъла на алеята хлъзгав, дребни камъчета забарабаниха по пода на колата. Дърводелец на висока стълба поставяше капаци на прозорците. Той махна с ръка на Греъм, който слезе от колата и се насочи към задната част на къщата.
