— Да — кимна Крофорд. — Тъкмо се връщам оттам. Плиснахме вода по коридора на етажа, инсценирахме спукване на водопровода и късо съединение в електрозахранването. Преоблякохме Симънс като техник по поддръжката. Знаеш го, заместник-шефа на Бюрото в Балтимор. Според него Лектър не се е усъмнил в нищо.
— Докато летях насам, все се питах дали пък сам не е написал това писмо.
— Преди да го видя, и на мен ми минаха подобни мисли. Но захапката отговаря съвсем точно на следите, открити по телата на двете жени. Освен това е написано с химикалка, каквато Лектър няма. Авторът е читател на „Сплетника“, а Лектър не го получава. Ранкин и Уилингъм преровиха килията из основи, но не откриха нищо. Преди това направиха полароидни снимки, за да могат да върнат всичко на място. Едва след това пуснахме чистача да си свърши работата.
— И какво ти е мнението?
— Що се отнася до физическите доказателства, които биха ни доближили до евентуална идентификация, писмото не ни върши работа — рече Крофорд. — Трябва да извлечем полза от този опит за контакт, но проклет да бъда, ако знам как да стане това. След няколко минути ще разполагаме с окончателните лабораторни заключения.
— Нареди ли да се поставят под наблюдение телефонните разговори и кореспонденцията на Лектър?
— Разполагаме с официално разрешение за подслушване и засичане на телефоните. В събота следобед Лектър вече е водил разговор. На Чилтън казал, че иска да се свърже с адвоката си, но на практика никой не знае с кого е говорил. Дявол да я вземе тази вътрешна централа! — Какво казва адвокатът му?
— Нищо. Наехме една от вътрешните линии на болницата и всички бъдещи разговори на Лектър ще минават през нас. От днес нататък ще проверяваме както входящата, така и изходящата му кореспонденция. Слава богу, че поне с разрешенията нямаме проблеми!
Крофорд спря пред една врата и пъхна картата си в процепа.
— Новият ми кабинет, влизай — рече той. — На бояджията му артисала боя от боен кораб, та реши да я използва тук. Ето го писмото, копието е абсолютно точно. Греъм го прочете два пъти. Главата му закънтя, когато видя името си, изписано с паяжинестия почерк.
— Библиотеката потвърди, че само в „Сплетника“ е излязъл материал за теб и доктор Лектър — съобщи Крофорд и пусна таблетка „Алка Зелцър“ в чаша с вода. — Искаш ли и ти? Ще ти олекне. Материалът е публикуван преди седмица, в понеделник вечер. Продажбата му в страната е започнала във вторник сутринта, а в някои щати като Аляска и Мейн — чак в сряда. Зъбльото не може да го е купил преди вторник сутринта. После е седнал да пише на Лектър. Ранкин и Уилингъм продължават да се ровят из болничните отпадъци, за да открият плика. Мръсна работа. Тъй като в „Чесапийк“ нямат навика да изхвърлят хартиите отделно от посраните пелени.
— Добре. Приемаме, че Лектър получава писмото на Зъбльото най-рано в сряда. От него откъсва частта, в която се предлага начинът за кореспонденция, но само задрасква другата, която също носи известна информация. Защо не е скъсал и нея?
— Там са били комплиментите. Сърце не му е дало да ги унищожи. Това е и причината, поради която не е изхвърлил цялото писмо. Мислиш ли, че ще се опита да отговори? — разтърка Крофорд слепоочията си.
— Сигурно. Та той поддържа кореспонденция с половината страна.
— Ако са решили да използват „Сплетника“, Лектър едва ли ще успее да изпрати отговора си в броя, който тази вечер залагат за печат. Дори ако го е написал веднага след прочитане на писмото дори ако допуснем, че го е изпратил с бърза поща. За всеки случай Честър от бюрото ни в Чикаго вече е в печатницата на „Сплетника“ и проверява всички съобщения, които са готови за набор.
— Господи, не допускай само „Сплетникът“ да надуши нещо! — простена Греъм.
— Директорът на печатницата е убеден, че Честър е просто амбициозен посредник за продажба на недвижими имоти, решил на всяка цена пръв да се докопа до обявите. Срещу съответното възнаграждение скришом му прехвърля платките с готовия набор. Имаме достъп до всичко, включително и кодираните обяви. Ако открием по какъв начин отговаря Лектър и съумеем да го възпроизведем с абсолютна точност, ще можем да изпратим на Зъбльото фалшиво послание. Но какво трябва да напишем вътре, за да имаме полза?
— Най-логично ще бъде, ако се опитаме да го подмамим при някоя пощенска кутия — отвърна Греъм. — Да го подмамим с нещо, което непременно ще иска да види. Например „важно доказателство“, което Лектър е успял да измъкне от мен по време на разговора ни. Като допусната от Зъбльото грешка, която чакаме да повтори.
— Трябва да е идиот, за да се хване.
— Знам. Искаш ли да чуеш коя е най-подходящата примамка?
— Не съм много сигурен.
— Самият доктор Лектър — рече Греъм.
— Какво?
— Ще бъде дяволски трудно. За целта ще трябва да го вземем под федерална опека, защото Чилтън за нищо на света няма да се съгласи на това в „Чесапийк“. Затваряме го в отделението с максимална охрана на психиатричната болница на Вирджиния. А после симулираме бягството му оттам.
— Господи!
