…Възхищавам ви се от години и разполагам с пълен комплект изрезки от вестници, в които се говори за вас. Трябва да призная, че ги смятам за безкрайно несправедливи. Не по-малко от репортажите за мен. Много си ги бива да измислят разни гадни прякорчета, нали? ЗЪБЛЬОТО! Най-неподходящият прякор за човек като мен! Бих се срамувал, ако не знаех, че и вие сте страдали от подобно изкривяване на истината от страна на печата. Следователят Греъм ме интригува. Изглежда странно за ченге, нали? Не е хубав, но изглежда целенасочен.
От вас би трябвало да се е научил да не си пъха носа, където не трябва…
Моля да ме извините за хартията, която употребявам. Избрах я, защото бързо ще се разтвори, ако се наложи да я глътнете…
— Тук отново липсва парче, господин Крофорд. Преминавам към заключителната част:
… Ако получа новини от вас, следващия път ще се опитам да ви изпратя нещо мокро. Дотогава оставам искрено ваш, ненаситен поклонник.
Чилтън млъкна.
— Чувате ли ме? — попита след малко.
— Да. Лектър знае ли, че писмото е у вас?
— Още не. Тази сутрин почиствахме килията му и го преместихме на друго място. Вместо с парцал, чистачът решил да изтърка умивалника с тоалетна хартия. Започнал да дърпа от рулото и така стигнал до писмото. Веднага ми го донесе. Всички ми носят, каквото открият.
— Къде се намира Лектър в момента?
— Още е във временната килия.
— Оттам може ли да види какво става в неговата?
— Момент, да помисля… Не, не може.
— Задръжте така, докторе.
Крофорд натисна второто копче на апарата и за миг остана загледан в двете мигащи светлинки. Крофорд, въдичарят, който лови хора, гледаше как тапата му се носи по течението. Натисна копчето на линията, която го свързваше с Греъм.
— Уил, доктор Лектър, изглежда, е получил писмо от Зъбльото. Открили са го в килията му, прилича на писмо от почитател. Търси одобрението на Лектър, проявява любопитство и към теб. Задава някои въпроси.
— Как би могъл да му отговори Лектър?
— Още не знам. Липсват някои части от писмото. Има шанс за кореспонденция, стига Лектър да не разбере, че знаем. Тази бележка ми трябва за лабораторен анализ, искам да поставя килията под постоянно наблюдение, но би било рисковано. Ако Лектър разгадае играта, никой не може да предвиди по какъв начин ще се опита да предупреди онзи мръсник. Имаме нужда от тази връзка, но и писмото е важно.
След това обясни къде е в момента доктор Лектър и как е била открита бележката.
— До Чесапийк са осемдесет мили и не мога да те изчакам, приятел. Какво ще кажеш?
— Десет души са убити за един месец. Не можем да си играем дълго на пощаджии. Така че тръгвай.
— Тръгвам — кимна Крофорд. — След два часа ще се видим.
Крофорд повика секретарката си.
— Сара, поръчай ми хеликоптер. Искам го веднага и не ме интересува кой ще го отпусне — нашите, вашингтонската полиция или морската пехота! След пет минути съм на покрива. Обади се в отдела за обработка на документи и им кажи да се качват и те на покрива. Хърбърт да сформира екип за претърсване. Веднага излитаме. — После отново се включи в линията на Чилтън: — Доктор Чилтън, трябва да претърсим незабелязано килията на Лектър и имаме нужда от помощта ви. Кой друг знае за находката?
— Никой.
— Къде е чистачът?
— Тук, в кабинета ми.
— Нека стои там и да си държи езика зад зъбите. От колко време Лектър е извън килията си?
— Около половин час.
— Това необичайно дълго ли е?
— Още не. Горе-долу толкова трае почистването. Но скоро ще разбере, че нещо става.
— Ето какво ще направите: веднага открийте домакина или инженера по поддръжката. Да спре водата и да изключи бушоните на етажа. Някой може да се завърти край килията на Лектър с инструменти в ръце. Да бърза, да е ядосан и да не отговаря на никакви въпроси. Разбирате, нали? Без излишни въпроси, обясненията ще давам аз. Погрижете се днес да не се събира боклукът, дано колата, вече не е минала. И не пипайте писмото, идваме!
Крофорд набра номера на началника на отдела за научни анализи.
