— Брайън, със самолет ще пристигне едно писмо, писано вероятно от Зъбльото. Задачата е спешна и от първостепенна важност. Писмото трябва да се върне обратно в рамките на един час в същия вид, в който е дошло. Преди теб ще бъде проверено за влакънца и косми, трудни за откриване отпечатъци и документален анализ. Затова координирай нещата, ясно ли е?… Да, ще го донеса лично.
В асансьора бе топло — определените от федералните власти двайсет и три градуса. Когато Крофорд слезе от покрива с писмото, косата му, разбъркана от вихъра на витлата, смешно стърчеше. Спря пред вратата на лабораторията за власинки и косми и избърса лицето си с кърпичка.
В малката лаборатория цареше спокойна, и делова обстановка. Общото помещение беше претъпкано с кутии веществени доказателства, изпратени тук от всички краища на страната. Парчета скоч, служили за залепване на китки и усти, разкъсани и окървавени дрехи, чаршафи от леглата на мъртъвци…
Още докато се провираше между кашоните, Крофорд зърна Бевърли Кац през стъклото на една от стаите за изследване. Беше се изправила до покрита с бяла хартия маса, над която висеше детско комбинезонче. Сама в ярко осветеното помещение, тя внимателно обработваше дрешката с металната си четка — веднъж по посока на нишките, веднъж срещу тях. Дребни песъчинки и мръсотия се посипаха по бялата хартия. Сред тях, полюшвайки се във въздуха по-бавно от песъчинките, но по-бързо от мъхчетата, изскочи къдраво косъмче. Жената вдигна глава и го проследи с доволен поглед. Крофорд видя как устните и се размърдват и отгатна какво казва, макар да не долови нито звук.
— Пипнах те!
Винаги го казваше.
Той почука по стъклото. Бевърли смъкна белите си ръкавици и излезе в коридора.
— Не сте гледали за отпечатъци още, нали?
— Не.
— Съседната лаборатория е готова — каза Кац и си сложи нов чифт бели ръкавици. Крофорд разтвори куфарчето си.
Двете парчета на посланието бяха внимателно настанени между листове прозрачна пластмаса. Бевърли Кац зърна следите от захапката, хвърли бегъл поглед към намръщеното лице на Крофорд и си спести въпросите. Той кимна — отпечатъкът съвпадаше напълно с глинения модел от захапката на убиеца, който беше взел със себе си в Чесапийк.
Застанал зад стъклената преграда, Крофорд наблюдаваше ловките движения, с които Бевърли окачи писмото на специалната стойка и леко я наклони над застланата с бяла хартия маса. Взе мощна лупа и го огледа милиметър по милиметър, после внимателно го подухна. Почука стойката с върха на тънък пинцет, след което насочи лупата си към бялата хартия. Крофорд хвърли поглед към часовника си.
Кац прехвърли бележката върху друга стойка, за да я изследва от обратната страна. Взе миниатюрен, сякаш направен от паяжина пинцет, и повдигна нещо, което оттук не можеше да се види. После фотографира разкъсаните ръбове на писмото под максимално увеличение и го върна обратно в опаковката му. В куфарчето до него сложи и чифт чисти ръкавици — знак, че уликата не трябва да се пипа до снемането на отпечатъци от нея.
— Това е — протегна тя куфарчето към Крофорд. — Едно косъмче, дължина няколко милиметра. Две сини частици, които ще подложа на анализ. Друго имаш ли? Крофорд извади три надписани плика и и ги подаде:
— Косми от гребена на Лектър. Остатъци от брадата му по електрическата самобръсначка. А това е косъм от чистача. Сега трябва да вървя!
— По-късно ще се видим — махна му с ръка Кац. — Много ми харесва твоята коса.
При вида на хигроскопичната тоалетна хартия Джими Прайс от отдела за стари отпечатъци се намръщи. Помощникът му включи хелиокадмиевия лазер. Хартията започна да свети със собствена светлина и евентуалните отпечатъци би трябвало да флуоресцират. Върху синкавата тъкан бавно изплуваха неясно очертани петънца пот. Нищо друго. Крофорд понечи да попита нещо, но размисли и остана безмълвен. Синкавата светлина на лазера се отразяваше в стъклата на очилата му.
— Това нещо е пипано от трима души без ръкавици, нали така? — осведоми се, Прайс.
— Да. Чистачът, Лектър и Чилтън.
— Чистачът е търкал умивалника и по пръстите му сигурно не е останала мазнина. Но другите двама… Това тук изглежда ужасно! — Прайс вдигна хартията срещу светлината. Пинцетът не потрепваше в ръката му, осеяна със старчески петна. — Бих могъл да го опуша, Джак, но не гарантирам, че йодните петна ще избледнеят за краткото време, с което разполагаш.
— Нинхидрин, нагорещяване? — Обикновено Крофорд избягваше да дава технически съвети и предложения на Прайс, но сега трябваше да се залови за нещо, просто трябваше! Очакваше рязък отговор, но възрастният мъж остана спокоен и замислен.
— Не — поклати глава. — Няма как да премахнем следите. Никакъв отпечатък не мога да ти извадя от това нещо, Джак. Защото просто го няма.
— Мамка му! — изруга Крофорд.
Старецът се обърна да си върви и Крофорд леко го докосна по рамото.
— Дявол да го вземе, Джими. Знам, че ако имаше някакъв отпечатък, ти щеше да го откриеш!
