— Виж защо е болен! — рече той и блъсна лицето му в гладкото стъкло. — Ето заради това! — Фрас! — Ето защо! — Фрас! Огледалото се покри с кръв и сополи. Нед го пусна и Франсис падна на пода. Прехапала устни, Виктория го гледаше втренчено, уловила долната си устна с два пръста. Така и го заразяха. Лицето му бе цялото в кръв, очите му бяха пълни със сълзи от болката. Но Франсис не се разплака.
В Чикаго продължаваше да вали и дъждовните капки глухо барабаняха по платнището, разпънато над отворения гроб на Фреди Лаундс.
Гръмотевичният тътен отекна болезнено в пулсиращия мозък на Уил Греъм, който стана от масата и се повлече към леглото, където го чакаха кошмарите, свити на кълбо под възглавницата. Старата къща в покрайнините на Сейнт Чарлс, обърнала гръб на поривистия вятър, дишаше тежко под тежестта на дъждовните струи и тътена на гръмотевицата.
Стълбите проскърцваха в мрака. По тях се спускаше господин Долархайд с шумолящо кимоно. Очите му бяха подпухнали от сън.
Косата му бе влажна и сресана. Ноктите му — почистени и подрязани. Пристъпи леко и внимателно, понесъл като препълнена чаша своето върховно съсредоточие.
Разделен на две, филмът лежеше на масичката до прожекционния апарат. Още няколко ролки чакаха да бъдат изгорени. Сред десетките любителски филмчета бе подбрал две, беше ги преснимал в лабораторията и ги бе донесъл тук, да ги проучи на спокойствие.
Удобно настанен в стола-люлка, с поднос, върху който имаше сирене и плодове, Долархайд нагласи прожекционния апарат и се приготви да гледа.
Първото филмче е правено по време на пикник по празниците около Четвърти юли. Семейството бе чудесно — три деца, баща здравеняк, който в момента бърка с пръсти в буркан с кисели краставички. И майката.
Тя се вижда най-добре в кадрите, на които играе софтбол със съседските деца. Само петнайсетина секунди, през които печели предимство на втори пост, обръща се към подавача и очаква топката в разкрачена стойка, леко наведена напред, с подскачащи гърди под пуловера. Някакво хлапе замахва с бухалката и прекъсва приятната гледка. После жената пак е в кадър, камерата я следи как се връща на изходната позиция. Там слага крак върху гумената възглавничка, която използват вместо база, и се готви за удар от височината на бедрото. Мускулите на стройните и бедра се стягат.
Долархайд повтори няколко пъти кадъра с крака върху базата, лекото поклащане на ханша, стегнатите мускули на бедрото под срязаните джинси. Задържа последния кадър. Жената е заедно с децата си. Мръсни и уморени. Прегърнати са, а в краката им се мотае куче.
Оглушителната гръмотевица над къщата накара кристалните чаши в скрина на баба да зазвънтят. Долархайд се пресегна и взе от подноса една круша.
Другото филмче е разделено на няколко части, има си и заглавие. Картон от нова риза е прикрепен над счупена касичка-прасенце и на него с монети от по един цент е изписано „Новата къща“. Започва с бащата, който сваля табелата с надпис „Продава се“. Вдига я високо над главата си и смутено се усмихва. Джобовете му са обърнати с хастара навън, за да се види, че са празни.
Следващият кадър е направен отдалеч. Камерата се поклаща в ръцете на снимащия. Хубава къща с басейн, майка и три деца, седнали на прага. Кадърът се прехвърля към басейна. Хлапе с лъскава коса шляпа към трамплина, по плочките остават дири от мокрите му крака. Във водата се появяват глави, малко куче работи енергично с лапите и плува към дъщерята. Ушите му са прибрани, главата е вдигната високо над водата, бялото на очите му проблясва. Мама също е във водата, държи се за стълбичката и гледа към камерата. Къдравата и черна коса има блясъка на козина, гърдите под прилепналия бански мърдат, сякаш искат да изскочат навън, краката и правят ножични движения, вълнисти под водата.
Нощ. Зле експониран кадър на осветената къща, снимана отвъд басейна. По водата пробягват отразени светлини.
Вътре в къщата семейно веселие. Навсякъде пръснати кашони и амбалажна хартия. Стар сандък, още неотнесен на тавана. Малката дъщеря пробва дрехите на баба си, на главата си е сложила шапка за градинско увеселение. Бащата седи на дивана и изглежда леко на градус. Камерата се поклаща, вероятно озовала се в неговите ръце. Мама е пред огледалото с шапката на глава. Край нея се блъскат децата. Ухилените момчета ровят из старите женски вещи, момиченцето хладно оглежда мама, преценява себе си в идни години. Заключителни кадри. Мама се обръща към камерата и позира с ръце на тила. Тя е много хубава. На шията и има старинна брошка.
Долархайд спря прожекционния апарат и пренави лентата. Жената отново се извръща към камерата и се усмихва. После пак и пак.
