Изправен до помпата зад пилчарника, Франсис бавно се изми. За пръв път през живота си бе обладан от толкова сладостен покой. Подложи го на внимателен анализ с всичките си сетива и установи, че това е безкраен, чудесен мир, който го обгръща отвсякъде.
Докато измиваше кръвта от корема и краката си, онова, което баба милостиво не бе отрязала с ножицата, стърчеше победоносно. Съзнанието му беше кристално ясно, а умът — спокоен. Трябваше да измисли нещо за окървавената нощница. Най-добре да я скрие под чувалите в хамбара.
Баба доста се зачуди при вида на убитото пиле. Не и изглеждаше да е работа на лисица.
Месец по-късно Куин Мадър влезе да търси пресни яйца в пилчарника и откри още едно обезглавено пиле. Този път главата не беше отрязана, а отскубната.
На вечеря баба обяви, че това е работа на някой озлобен прислужник, когото е прогонила. Каза, че се е оплакала на шерифа.
Франсис седеше мълчаливо на масата. Свиваше и разпускаше длан при спомена за бляскавото, премигващо оченце, което надничаше от шепата му. Понякога нощем той стискаше неотрязаното от ножицата, за да го предпази. Стискаше го и имаше чувството, че усеща премигване на оченце.
Баба се променяше бързо. Ставаше все по-свадлива и прислугата трудно се задържаше в големия дом. Въпреки очевидната липса на хора за поддръжка на стаите вниманието и се насочи изцяло към кухнята. Почти не излизаше оттам и постоянно наставляваше Куин Мадър. Тя бе работила цял живот за семейство Долархайд и бе останала единствената прислужница на постоянна работа.
Със зачервено от топлината лице баба неуморно шеташе из тясното помещение, постоянно забравяше да довърши започнатите гозби, които след това се изхвърляха. Бе обзета от мания за икономии и претопляше стари манджи, докато пресните зеленчуци вехнеха в килера.
Превърна се в истински фанатик по отношение на разходите. Постоянно намаляваше сапуна и белината в прането, вследствие на което чаршафите придобиха мътносив цвят. Само през месец ноември смени пет чернокожи прислужници. Никоя от тях не пожела да остане повече от седмица.
Когато и последната си отиде, баба побесня. Започна да шари нагоре-надолу из къщата, сипейки яростни проклятия. Нахлу в кухнята и откри, че Куин Мадър е оставила шипка брашно на дъската за точене след омесване на тестото.
Насред парата на къкрещите гозби, половин час преди вечерята, тя пристъпи и удари силен плесник на чернокожата готвачка. Смаяната Куин Мадър изпусна черпака и от очите и бликнаха сълзи. Баба отново вдигна ръка, но едра розова длан я отблъсна.
— Да не сте посмели! — каза бавно Куин Мадър. — Виждам, че не сте на себе си, госпожо Долархайд, но въпреки това ви предупреждавам никога повече да не правите това!
Бълвайки ругатни и обиди, баба сграбчи с голи ръце голямата тенджера със супа, която къкреше на огъня, и я обърна върху горещата печка. После се качи горе и затръшна вратата на спалнята си. Франсис я чуваше как продължава да вилнее, запращайки разни предмети към стените. До края на вечерта баба не излезе оттам.
Куин Мадър избърса локвата разлята супа и нахрани старците. После си събра нещата в една кошница, навлече стария пуловер, сложи си плетената шапка. Огледа се за Франсис, но не го откри никъде. Видя го седнал на стълбите едва когато се беше настанила в каруцата. С пъшкане слезе обратно на земята и се приближи до него.
— Отивам си, опосумче — рече Куин Мадър. — Вече няма да идвам тук. Ще помоля бакалката Сирония да се обади по телефона на майка ти. Ако имаш нужда от нещо, преди да дойде мама, ела у дома. Посегна да го погали по бузата, но той се отдръпна.
Господин Бейли цъкна с език и дръпна поводите на мулетата. Франсис мълчаливо гледаше как мъждукащият фенер бавно се стопява в нощния мрак. Откакто се увери, че Куин Мадър го е предала, гледката на този фенер събуждаше чувство на тъга и празнота в душата му. Днес вече му беше все едно, дори се радваше. Една трепкаща газена лампа, която се поклаща по пътя, нищо повече. Не можеше да се сравнява с луната. Какво ли е да убиеш муле, запита се той.
Мариан Долархайд Воукт не обърна внимание на обаждането по телефона. Появи се в къщата едва две седмици след това, и то по настояване на шерифа на Сейнт Чарлс. Дойде рано следобед, шофирайки сама един предвоенен пакард. Носеше шапка и ръкавици. Застанал край пътя, един от заместниците на шерифа се наведе към прозорчето на колата.
— Майка ви ни повика около обед, госпожо Воукт — обясни той. — Твърдеше, че е обрана от прислугата, а когато пристигнах, говореше несвързани неща, ще ме извините. Всичко е крайно занемарено. Шерифът реши да уведомим първо вас; надявам се, че разбирате. Господин Воукт е известен човек.
Мариан го разбра отлично. Господин Воукт беше един от комисионерите по обществено строителство в Сейнт Луис и беше изгубил благоразположението на своята партия.
— Доколкото разбирам, никой друг не е видял какво представлява къщата — продължи заместник-шерифът.
