— Ще ми обясните ли за какъв излет става въпрос? — попита Реба. Вече десет минути пътуваха безмълвно в съботната утрин. Надяваше се да става дума за пикник. Микробусът спря и тя чу как Долархайд свали стъклото.
— Казвам се Долархайд — прозвуча гласът му. — Доктор Уорфийлд сигурно ви е предупредил за идването ми.
— Да, сър — отвърна непознат глас. — Моля ви да сложите това картонче под чистачката.
Потеглиха отново и Реба усети, че правят плавен завой. Във въздуха се носеха странни и тежки миризми. Мощно протръби слон.
— Зоологическата градина — сети се тя. — Страхотно! Все пак би предпочела пикник. Но и така е добре.
— Кой е доктор Уорфийлд?
— Директорът.
— Ваш приятел?
— Не. Правим им услуга с инфрачервения филм и те искат да ни се отблагодарят.
— Как?
— Ще пипнете жив тигър.
— Не ме стряскайте.
— Виждали ли сте тигър?
— Не — поклати тя глава, доволна от този въпрос. — От детството си помня смътно някаква пума. В зоологическата на Ред Диър имаха само пума. Разкажете ми.
— На тоя тигър му лекуват зъбите. Приспали са го. Можете да го пипнете, ако искате.
— Ще има ли много хора?
— Не. Без публика. Уорфийлд, аз, един-двама от помощниците му. Телевизията ще дойде после, след като си тръгнем. Искате ли да го докоснете? — попита той със странно напрегнат глас.
— Защо не, по дяволите? Благодаря ви. Изненадата е чудесна. — Микробусът спря. — А как ще сме сигурни, че наистина спи?
— Погъделичкайте го. Ако се засмее — беж да ви няма!
Под обувките си усети линолеум. Стъпките им кънтяха в хладното просторно помещение. От далечния му край се излъчваше топлина.
До ушите и достигна шум от влачене, няколко души мъкнеха нещо тежко. Насочвана от ръката на Долархайд, Реба скоро усети, че се намира в ъгъла на стаята. Животното бе пред нея, надушваше миризмата му.
— Тук горе, внимателно! — разнесе се глас. — А сега пускайте! Да оставим ли носилката, доктор Уорфийлд?
— Да. Увийте възглавницата в една от зелените кърпи и му я подложете под главата. Като приключим, ще изпратя Джон да ви повика.
Отдалечаващи се стъпки. Реба чакаше Долархайд да каже нещо, но той мълчеше.
— Той е тук, нали? — попита тя.
— Да — отвърна Долархайд. — Десетина души го донесоха в платнена носилка. Голям е. Три метра. Доктор Уорфийлд му преслушва сърцето. Сега гледа под клепачите му. Ето го.
Тяло на човек пред, нея, приглушило останалите шумове.
— Доктор Уорфийлд, това е Реба МакКлейн — представи ги Долархайд.
Тя протегна ръка. Пое я широка топла длан.
— Благодаря за поканата — рече. — Много мило.
— Радвам се, че дойдохте — каза докторът. — Така денят ми ще бъде пълен. Благодарни сме за филмчето.
Съдейки по гласа, Реба определи доктор Уорфийлд като мъж на средна възраст, образован, чернокож, от Вирджиния.
— Малко ще почакаме — продължи той. — Трябва да диша равномерно и пулсът му да е нормален, преди да се заеме с него доктор Хаслър. Ей го там, слага си огледалцето на главата. Между нас казано, то служи само да придържа перуката му. Елате да ви запозная. Господин Долархайд?
— Вървете, вървете.
Реба протегна ръка по посока на Долархайд. След известно закъснение усети лекото му потупване. Дланта му беше потна. Доктор Уорфийлд хвана китката и и бавно я поведе.
— Спи като къпан. Имате ли някаква представа за… — Той неуверено млъкна, после добави: — Мога подробно да ви го опиша.
— Помня само картинки, които съм разглеждала като дете — отвърна Реба. — Но съм виждала пума.
— Тигърът е като голяма пума — обясни докторът. — Има по-широк гръден кош, по-едра глава и по-развита мускулатура. Този тук е бенгалски мъжкар, четиригодишен, дълъг около три метра и трийсет сантиметра от носа до върха на опашката. Тежи триста и седемдесет кила, лежи на дясната си страна, а над него светят няколко силни крушки.
— Усещам топлината им.
— Страшно е красив, на черни и оранжеви ивици. Оранжевото е толкова наситено, че дори въздухът наоколо е с този цвят. — Доктор Уорфийлд изведнъж млъкна, вероятно усетил, че да се говори за цветове на слепец е жестоко. Хвърли и колеблив поглед и добави: — Намира се на около два метра от вас, долавяте ли миризмата му?
— Да.
— Може би господин Долархайд ви е разказал какво се случи. Някакъв злосторник решил да го подразни и пъхнал градинарска вила през решетката. А тигърът отхапал един от стоманените и зъби, представяте ли си? Готов ли сте, доктор Хаслър?
— Всичко е наред — отвърна друг мъжки глас. — Ще изчакаме още минута-две и започваме.
Уорфийлд представи зъболекаря на Реба.
— Вие сте първата приятна изненада, която ми прави Франк Уорфийлд — каза галантно Хаслър и тикна в ръката и някакво парче метал. — Тежичък е, нали? Това е резец, изцяло златен. Преди няколко дни почистих зъба и му взех мярка. А днес ще му сложим тази коронка. Можех да я направя и бяла, разбира се, но така ще е далеч по-забавно. Доктор Уорфийлд би казал, че никога не пропускам възможността да се поизфукам. Не ми позволява обаче да си окача реклама на клетката, защото не зачита хорските чувства.
