Когато в едно разследване участват твърде много хора, без да имат достатъчно изходен материал, те в крайна сметка започват да се настъпват един друг по мазолите и да предъвкват до припадък едни и същи неща. Крайният резултат, разбира се, е една голяма нула. Където и да се появеше, Греъм се оказваше обкръжен от цивилни и униформени полицаи, в ушите му пукаха радиостанции, щракаха радиоапарати. Изпитваше остра нужда от усамотение.
Крофорд, измъкнал се от пресконференцията, го откри на смрачаваме в една тиха и рядко използвана стая за съдебни заседатели, един етаж над кабинета на главния прокурор.
Над покритата със зелено сукно маса светеха ярки крушки, а самият Греъм беше махнал сакото и вратовръзката си и се взираше в снимките пред себе си. Едната бе на семейство Лийдс в рамка, а другата, подпряна на гарафа за вода, на семейство Джейкъби.
Снимка на Лаундс липсваше и Крофорд заподозря, че приятелят му едва ли си спомня за случая с Фреди.
— Тук прилича на билярдна зала — каза той.
— Даде ли им да разберат? — Греъм беше блед, но трезвен. Държеше в ръка половинлитрова картонена кутия с портокалов сок.
— Господи! — Крофорд се отпусна в един стол. — Там оттатък мисленето е невъзможно. Все едно да пикаеш в експресен влак.
— Нещо ново?
— Комисарят се потеше от въпросите и си чешеше ташаците пред телевизионните камери. Ако не вярваш — гледай новините в шест.
— Искаш ли сок?
— Предпочитам бодлива тел.
— Отлично. Значи за мен ще има повече. — Лицето на Греъм беше изопнато, очите му трескаво проблясваха.
— Какво стана с горивото?
— Бог да я пази тая Лайза Лейк. Само в Чикаго има четирийсет и една бензиностанции на „Сървко“. Хората на капитан Осбърн ги изръшкаха, провериха всички квитанции за продажба на бидони с това гориво на собственици на камионетки и микробуси. Резултати още няма, тъй като не са разпитани всички смени. „Сървко“ разполага с още сто осемдесет и шест бензиностанции на територията на осем щата. Обърнахме се за помощ към съответните власти, но ще трябва да чакаме. Ако Господ ме обича, ще е използвал кредитна карта. Тогава имаме някакъв шанс.
— Не и ако си е напълнил някакъв съд от маркуча — вметна Греъм. — Помолих комисаря да не споменава за вероятността Зъбльото да живее наблизо. И без това хората здравата са изплашени. Ако им кажем, довечера пияниците, като се заприбират у дома, този град ще заприлича на бойно поле.
— Още ли мислиш, че е някъде наблизо?
— А ти? По-всичко личи, Уил. — Крофорд взе протокола от аутопсията на Лаундс и го зачете през половинките си очила. — Раната на главата е нанесена преди обезобразяването на устните. Между пет и осем часа по рано, не могат да кажат с положителност. Когато са го закарали в болницата, раните по устните са били вече на няколко часа. И те са били обгорели, но само отвън. В дробовете му… по-скоро в остатъците от тях, са открити следи от хлороформ. Според теб бил ли е в безсъзнание, когато го е захапал Зъбльото?
— Не. Искал го е буден.
— И аз така си помислих. Е, добре — тряска го по главата и го отвлича. Това е станало в гаража. Упоил го е, за да кротува, докато го откара там, където шумът ще е вече без значение. Връща го обратно часове след ухапването.
— Всичко това би могъл да свърши и отзад в микробуса, стига да го е паркирал на някое закътано местенце — отбеляза Греъм.
Крофорд потърка нос с два пръста и гласът му прозвуча като през мегафон:
— Забравяш колелцата на инвалидния стол. По тях Бев откри вълнени и синтетични влакна. Да допуснем, че синтетиката е от тапицерията на микробуса, но виждал ли си камионетка, застлана с вълнен килим? И колко вълнени килими има в стаи под наем? Вълнен килим предполага къща, Уил! А мухълът и мръсотията по колелцата са от някое тъмно място, където е стоял този стол. Килер с пръстен под, Уил.
— Възможно е.
— Виж тук — рече Крофорд и измъкна пътна карта от куфарчето си. Беше очертал кръг върху таблицата „Разстояния в САЩ и време за тяхното преодоляване“. — Фреди беше в неизвестност малко повече от петнайсет часа и точно през това време е получил раните си. Сега, колкото и да не ми се иска, ще направя две предположения… Защо се хилиш?
— Спомних си лекциите ти в Куонтико — рече Греъм. — Някакъв курсант каза, че предполага нещо, и ти го направи на нищо.
— Забравил съм. А сега гледай тук — допускаме, че във вторник следобед Зъбльото е тръгнал от Чикаго в задръстения трафик. Даваме му два часа да прави каквото е правил с Лаундс там, където го е закарал. После към тях прибавяме времето за връщане. Излиза, че не би могъл да се отдалечи на повече от шест часа път от Чикаго. Приблизително, разбира се, защото по някои пътища се пътува по-бързо, по други — по-бавно.
— А може и да е останал тук.
— Разбира се. С това просто искам да определя кръга на максималното му отдалечаване.
— Значи е действал или в Чикаго, или в една окръжност, в която попадат Милуоки, Мадисън, Дюбюк, Пиория, Сейнт Луис, Индианаполис, Синсинати, Толидо и Детройт. Да спра ли дотук?
