При мисълта за Реба МакКлейн възбудата се удряше в гърдите му като тежък студен медальон. Не трябва да мисли за Реба МакКлейн!
Все още запъхтян и зачервен от упражненията, той се отпусна в люлеещия се стол и включи телевизора, за да разбере докъде е стигнало полицейското разследване по случая Фреди Лаундс.
Ето го Уил Греъм, изправен до ковчега, край който се дереше църковен хор. Доста е слабичък, лесно би му строшил гръбнака. Добра идея, много по-добра, отколкото да го убие. Ще му прекърши гръбнака и леко ще го поосуче. Така ще води следващото си разследване от инвалидна количка. Няма да бърза, нека Греъм преживее ужаса на очакването. През цялото време Долархайд усещаше една спокойна сила.
Полицаите на Чикаго вдигаха пара на пресконференцията, но зад лъжливите им твърдения, че работят сериозно, се криеше голият факт — по случая Лаундс няма напредък. Сред групата зад микрофоните се мярна и Джак Крофорд. Долархайд го беше виждал на снимка в „Сплетника“.
Изправен между двама телохранители, представител на вестника каза:
— Този жесток и безсмислен акт ще направи така, че гласът на „Сплетника“ ще зазвучи още по-силно!
Долархайд изпръхтя. Дори и да е така, гласът на Фреди замлъкна завинаги. Телевизионните говорители вече го бяха прекръстили на Дракона, а за действията му казваха „убийствата, извършени от Зъбльото, както го нарича полицията“. Категоричен напредък.
Новините продължиха с местни събития. Някакъв дебелак с конски зъби предаваше от зоологическата градина. Явно го бяха пратили по-далеч, за да не им се мотае из краката. Долархайд посегна към дистанционното управление, но в същия миг на екрана се появи доктор Франк Уорфийлд, директор на зоопарка. Само преди няколко часа докторът с удоволствие бе приел предложението на Долархайд за няколко снимки.
Сега двамата с някакъв зъболекар се трудеха върху счупения зъб на едър тигър. Долархайд напразно се опитваше да зърне тялото на животното, скрито зад дебелия репортер. Най-сетне онзи се сети да се отдръпне.
Облегнат назад в стола-люлка, Долархайд насочи вниманието си към екрана. Великолепното животно беше под упойка, проснато в цял ръст върху голяма маса. Днес ще подготвят зъба, а след няколко дни ще му го изградят наново, осведоми дебелият зрителите. Долархайд гледаше как лекарите внимателно бъркат в ужасната раирана паст на тигъра.
Мога ли да докосна лицето ви? — попита мис Реба МакКлейн.
Би и казал нещо. Прииска му се тя да разбере какво щеше да направи за една бройка. Как му се искаше тя да докосне неговата Слава, макар и само за миг. Но тя не можеше да стори това и да остане жива. А вече я бяха забелязали с него, не биваше да действа тъй близо до дома си. Беше опитал да сподели с доктор Лектър най-съкровеното си, но Лектър го предаде.
Въпреки всичко изпитваше желание да се довери на някого. Искаше му се да сподели нещо с Реба, но толкова, че да я остави жива.
— И двамата знаем, че въпросът е политически — рече Крофорд. — Но нищо не може да се направи. — Вървяха с Греъм по Стейт Стрийт Мол, по посока на местната агенция на ФБР. Свечеряваше се. — Върши си работата, само ми дай изходните данни. Останалото е моя работа.
Отделът по поведенческа психология към ФБР изготвяше подробни психологически портрети на жертвите по искане на чикагската полиция. Те щяха да бъдат размножени и раздадени на допълнителните патрули, които щяха да обикалят по улиците в дните около пълнолунието.
— Искат да си опазят задника! — продължи Крофорд, като размахваше ръката, в която държеше плик с картофен чипс. — Жертвите са все заможни хора и те възнамеряват да напълнят с полиция богатите квартали. Но същевременно си дават сметка, че подобни действия ще събудят доста недоволство. Кварталните отговорници взеха да пищят за допълнителните патрули веднага след отвличането на Фреди. Ако усилят охраната на богатите квартали, а онзи удари някъде в Саут Сайд, господ да помага на бащите на града! Тогава ще посочат с пръст проклетите федерални агенти. Отсега чувам: „Те ни казаха да постъпим така, те ни накараха да направим това.“
— Вероятността да направи удара си в Чикаго не е по голяма от всяко друго място — отбеляза Греъм. — Нямаме основания за такива твърдения. Това са пълни глупости. Защо не възложиха на Блум да изработи портретите? Той е консултант на отдела за поведенческа психология.
— Не ги искат от Блум, а от нас! Ако после обвинят Блум, нищо няма да постигнат. Освен това той още е в болница. Някой от Капитолия е звъннал в Департамента на правосъдието. Така че „отгоре“ наредиха да действаме. Ще го направиш ли?
— Нали и бездруго го правя.
— И аз тъй си помислих — кимна Крофорд. — Просто продължи да си го правиш.
— Но предпочитам да отида пак в Бърмингам.
— Не. Остани с мен.
Останките от петъка изгоряха ниско на източния хоризонт.
Още десет дни.
