— Не го пипайте, простаци такива, не го пипайте! Нима ще се нахвърлите върху сам човек, и то офицер, какъвто никога досега не сте виждали, освен може би така, както котка гледа крал? Бих искал да видя тоя, който може да управлява голям кораб по тесен фарватер142, както съм виждал мастър Хари да управлява славния…
— Назад! — извика Уайлдър, заставайки между защитниците си и своите врагове. — Назад, ви казвам, и ме оставете да се разправя сам с тези дръзки негодници.
— Пратете го зад борда! Изхвърлете ги всички зад борда — закрещяха моряците, — и него, и лакеите му!
— Нима ще мълчите и ще позволите да стане убийство пред очите ви? — възкликна мисис Уилис, изскачайки от убежището си и сграбчвайки Корсаря пламенно за ръката.
Той се сепна като човек, събудил се внезапно от лека дрямка, и се вторачи в очите й.
— Гледайте! — продължи тя, сочейки развилнялата се сган долу, където имаше всички признаци да избухне кървава схватка. — Гледайте, ще убият ваш офицер, а няма кой да му помогне.
Бледото мраморно изражение, което дълго бе сковавало лицето на капитана, изчезна. От един поглед той разбра какво става и кръвта нахлу във всички вени на лицето му. Улавяйки се за едно въже, което висеше от реята над главата му, той прелетя над юта и скочи леко точно в средата на тълпата. Двете страни се отдръпнаха и врявата, която допреди малко би заглушила грохота на водопад, внезапно се замени с тишина. Той заговори, махайки високомерно и властно с ръка, и ако в гласа му изобщо можеше да се забележи някаква промяна, тя беше в това, че звучеше не толкова гръмко и заплашително, както обикновено. Но и най-ниските, и най-глухи звуци стигаха до най-далечното ухо, тъй че всички, които го чуваха, разбираха смисъла на казаното.
— Бунт! — произнесе той с тон, в който иронията беше странно примесена с презрение. — Открит, ожесточен, кръвожаден бунт! Толкова ли ви е омръзнал животът, момчета? Има ли между вас някой, който да желае да послужи за добър урок на другите? Ако има, нека вдигне ръка, пръст, косъм. Нека проговори, да ме погледне в очите или да се осмели да покаже с някакъв знак, дума или жест, че има живот в него!
Той се спря и обаянието на присъствието и изражението му подействува на всички толкова силно, че сред цялата тази тълпа от буйни и освирепели души не се намери нито един смелчак, който да дръзне да предизвика гнева му. И моряци, и войници стояха кротки, смирени и покорни, като извършили някаква пакост деца, изправени пред наставник, от когото знаят, че не могат да се отърват. Виждайки, че никой не отговаря и не помръдва и дори, че никой не е достатъчно смел да срещне суровия му, пламенен поглед, той продължи със същия дълбок и властен тон:
— Добре, най-после разумът е надделял и имате късмет, че все пак се осъзнахте. Дръпнете се, дръпнете се, ви казвам, вие осквернявате шканците. — Хората около него отстъпиха една-две крачки. — Съберете оръжието на пирамида, ще ви кажа, когато стане нужда да си послужите с него. А вие, приятели, които дръзнахте да вдигнете пика без заповед, внимавайте да не си изгорите ръцете. — Една дузина тояги паднаха едновременно на палубата. — Има ли барабанчик на този кораб? Да бе яви!
Представи се някакъв уплашен и раболепен на вид човечец, след като бе намерил инструмента си, сякаш воден от инстинкта на отчаянието.
— А сега удряй силно, да се разбере веднага какво командувам — екипаж от дисциплинирани и изпълнителни моряци или шайка главорези, които имат нужда от известно пречистване, преди да мога да им се доверя.
Още от първите няколко удара по барабана хората разбраха, че се дава сигнал „всички по местата си“. Без да се колебае, тълпата се разпръсна и всеки от провинилите се мълчаливо се промъкна до мястото си; артилеристите, които бяха насочили оръдието си към палубата, успяха да го напъхат обратно в амбразурата му със сръчност, която би свършила по-добра работа в бой. През всичкото това време Корсарят не прояви нито гняв, нито нетърпение. Всъщност в държането му проличаваше само дълбоко, спокойно презрение и пълно самообладание; нито за миг не даваше да се разбере, че чувствата му надделяват над разума И сега, след като бе накарал екипажа да пристъпи отново към изпълнението на задълженията му, той не изглеждаше възгордян от успеха си, така както не се бе уплашил от бурята, която само преди минута бе застрашавала да събори властта му. Вместо да бърза да изпълни по-нататъшните си планове, той почака да се спазят и най-малките формалности, които етикетът и практиката изискваха в такива случаи.
Офицерите се приближиха да докладват, че съответните им отряди са готови за бой; те бяха толкова сериозни, сякаш неприятелят вече се виждаше. Проверката на моряците на марсовете и на отговорниците за платната показа, че всички са налице; приготвени бяха гюллета и стопори; дори муниционният склад бе отворен; оръжието бе извадено от сандъците; с една дума, приготовленията бяха по-всеобхватни, отколкото при обикновено учение.
