— Добре, добре, щом такова е желанието ви, сър, никой няма да го оспорва. Но ние не разполагаме с никакви сведения за бристолския кораб, а тук му възлагахме големи надежди. Ваше високоблагородие е разумен човек и не би се учудил, че хората, които дебнеха кораба, пътуващ за Уест Индия, няма да са доволни, ако хванат вместо него някакъв си разнебитен и празен баркас.
— Да, сър, щом аз искам така, ще се задоволите с плячка като гребло, румпел или ключ. Но стига за това! Вие видяхте с очите си в какво състояние беше неговият кораб; а има ли моряк, който в лош ден да не е бил принуден да признае, че изкуството му е безсилно, когато стихиите са против него? Кой спаси този кораб от самата буря, която ни отне трофея? Вашето умение ли? Или умението на човек, който неведнъж е вършил това и може някой ден да остави невежи като вас сами да се оправяте? Достатъчно е, че вярвам в неговата преданост. Сега нямам време да убеждавам тъпи глави като вас в правилността на всичко, което бе извършено. Вървете си, но ми пратете двамината, които така благородно защитиха своя офицер от метежниците.
Тогава дойде Фид, следван от негъра, който крачеше с олюляваща се походка по палубата и в една ръка стискаше шапката си, а другата се мъчеше неловко да скрие някъде в дрехата си.
— Ти се отличи, момче, ти и твоят сътрапезник…
— Не ми е сътрапезник, ваше високоблагородие, защото е негър — прекъсна го Фид. — Този човек се храни с другите чернокожи, ала от време на време посръбваме заедно.
— Е, тогава ти е приятел, ако предпочиташ да го наричам така.
— Да, да, сър, понякога сме големи приятели, макар че често помежду ни повява хладен ветрец. Гвинея има дяволски противен навик да се налага, а както знае ваше високоблагородие, не винаги е приятно чер да води бял към подветрената страна. Викам му: не може така. Ала иначе е голям добряк, сър, а тъй като на всичко отгоре е и чистокръвен африканец, надявам се, че ще бъдете тъй добър да простите малките му недостатъци.
— Дори и да не бях склонен да му простя — отвърна Корсарят, — смелостта и усърдието, които прояви днес, говорят в негова полза.
— Да, да, сър, той е доста смел, което не винаги мога да кажа за себе си. А като моряк малцина могат да се мерят с него; не е зле ваше високоблагородие да си направи труда да отиде при носа и да види какъв скрипец стъкми на гротщага при неотдавнашното безветрие; сега с него се работи толкова леко, колкото лек е малък грях за съвестта на богаташ.
— Доволен съм от описанието ти; Гвинея ли го наричаш?
— Наричайте го на каквото и да е по африканския бряг; той не е никак придирчив, понеже не е кръщаван, а и понятие си няма от религия. Законното му име е Сцип, или Сципион Африкански; предполагам, че са го нарекли така, понеже е докаран от тая част на света. Но що се отнася до имената, тоя човек е кротък като агънце; наричайте го както искате, само не закъснявайте да го повикате, когато се раздава грогът.
През цялото това време африканецът стоеше и въртеше големите си черни очи във всички посоки, само не и към говорещите, явно напълно доволен, че изпитаният му приятел ще разкаже каквото трябва за него. Предишното настроение на Корсаря като че ли вече се бе разсеяло, защото бръчките, помрачили челото му, се изгладиха и сега в погледа му имаше повече любопитство, отколкото някакво по-грубо чувство.
— Сигурно отдавна плавате заедно, момко — продължи той небрежно, без да се обръща специално към някой от двамата.
— Да, неразделни сме и в бури, и в безветрие, ваше високоблагородие. През предишното равноденствие се навършиха двайсет и четири години, откакто мастър Хари ни се изпречи на пътя, а преди това бяхме три години заедно на „Гръмовержец“, без да се брои обиколката ни с капера около нос Хорн.
— Аха, значи двайсет и четири години сте били с мистър Уайлдър? Нищо чудно, че ви е така скъп животът му.
— По-скъп и от кралската корона! — прекъсна го прямодушният моряк. — Знаете ли, сър, дочух момчетата да се наговарят да хвърлят трима ни зад борда, та си рекохме: сега е моментът да кажем някоя и друга добра дума за себе си. Ала човек не винаги има думи подръка, та негърът реши да използва нещо, което не по-зле от думите да послужи за отговор. Не, не, Гвинея не е твърде разговорлив, пък и аз не мога да се похваля особено в това отношение; но, както видя ваше високоблагородие, сложихме им юзди и трябва да признаете, че без много-много приказки се справихме не по-лошо от млад кадет, току-що завършил колеж, който, както знаете, сър, вика на моряците все на латински, понеже не разбира съответния език.
Корсарят се усмихна и погледна настрана, явно търсейки с очи нашия авантюрист. Като не го видя наблизо, той едва не се поддаде на изкушението да продължи още малко въпросите си, но гордостта не му позволи да издаде обзелото го силно любопитство чрез прям и открит разпит. След кратко размишление се опомни и се отказа от намерението си като недостойно за него.
