— Реите да се повдигнат, а шкотите и фалините да се затегнат — нареди Корсарят на първия си помощник, който в момента проявяваше такова тънко владеене на военното изкуство, каквото бе проявил досега в морската част от своята професия. — Раздайте на абордажниците пиките и абордажните секири, сър; да покажем на тия хора, че не ни е страх да им поверим оръжие.
Заповедите бяха изпълнени точно; след това настъпи онази дълбока и тържествена тишина, която превръща готов за бой екипаж в такава внушителна гледка дори за ония, които са я наблюдавали още от детинство. По този начин изкусният главатар на тази шайка отявлени разбойници съумя да усмири буйството й в оковите на дисциплината. Когато се убеди, че чрез взетите възпиращи мерки е стегнал размирния им дух в допустимите граници — а всички отлично съзнаваха, че една дума и дори дързък поглед ще им навлече наказание, — той се оттегли с Уайлдър и му поиска обяснение за случилото се.
Макар и милостив по природа, нашият авантюрист не беше свикнал да се отнася снизходително към такова престъпление на един кораб като бунта. Дори и споменът за неотдавнашното спасяване от потъващия бристолски търговски кораб да бе заличен от паметта му, все пак се бяха запазили впечатленията от целия му живот, а те го учеха, че трябва да държи здраво юздите, които, както често бе показвал опитът му, са абсолютно необходими за обуздаването на такава буйна сган, която, когато е далеч от ограниченията на обществото и влиянието на жените и я възбуждат постоянни раздори, освирепява и е склонна към безчинства. Макар и да не „изля злобата си“, може да се каже, че той „не смекчи нищо“ в разказа си. Изложи пред Корсаря всички факти с прямия, не-разкрасен език на истината.
— С проповеди не може да се втълпи на тия хора съзнание за дълг — отвърна пиратският главатар, когато помощникът му завърши доклада си. — Ние нямаме нито „Екзекуционен пристан“143 за нашите престъпници, нито „жълто знаме“144, което всички кораби да виждат, нито сериозни и мъдри на-вид съдии, които да попрелистят някоя и друга книга и накрая да се произнесат: „Да се обеси“. Тия негодници знаеха, че вниманието ми беше отвлечено другаде. Веднъж те превърнаха кораба ми в живо доказателство за оня пасаж от Светото писание, който учи всички ни на смирение, като казва, че „последните ще станат първи, а първите — последни“. Заварих десетина нехранимайковци в каютата — сложили ръка на спиртните напитки и се наливат спокойно, а всички офицери затворили при носа, — положение, както ще признаете, малко неприлично и недостойно.
— Учудвам се, че сте успели да възстановите дисциплината.
— Аз отидох при тях сам-самичък, единствено с помощта на една лодка от брега, но ми стига да намеря къде да стъпя и да замахна с ръка, за да усмиря хиляда като тях. Сега, когато ме познават, рядко се случва да има недоразумения между нас.
— Сигурно сте ги наказали сурово.
— Всеки си получи заслуженото. Мистър Уайлдър, предполагам, че намирате службата при нас малко особена; но за един месец ще свикнете с нашия ред и подобна сцена няма да се повтори вече. — Говорейки, Корсарят се бе обърнал към новия си помощник и се мъчеше лицето му да изглежда весело, но тази веселост се изрази само в гримасоподобна усмивка. — Само че — добави той бързо — този път аз сам предизвиках размириците и тъй като вече владеем напълно положението, можем да си позволим да бъдем снизходителни. Освен това — погледна към мястото, където мисис Уилис и Гъртруд продължаваха да стоят и напрегнато да очакват решението му — може би не е зле в такъв момент да се посъветваме с нашите гостенки от прекрасния пол.
После, оставяйки своя подчинен, Корсарят пристъпи към средата на шканците и веднага повика там главните виновници. Тогава ги смъмри строго, при което не пропусна да ги предупреди назидателно за евентуалните последици от такава простъпка, и хората го слушаха така, като че пред тях стоеше някакво свръхестествено същество.
Макар и да говореше с обичайния си спокоен тон, и най-тихо изречената думица стигаше до ушите на намиращите се далеч от него членове на екипажа; а когато кратката му нотация свърши, хората стояха пред него вече не просто като немирници, които са били сгълчани и после опростени, а като престъпници, осъдени сурово не само от общественото мнение, но и от собствената си съвест. Между всички се намери един-единствен моряк, който може би поради някогашните си заслуги се осмели да каже дума за свое оправдание.
— Що се отнася до спречкването с морските пехотинци — каза той, — ваше високоблагородие знае, че не се обичаме твърде с тях, макар че трябва да призная, шканците не са място за уреждане на сметките ни. А колкото до джентълмена, който своеволно зае мястото на…
— Желая да си остане там прекъсна го командирът. — А за качествата му единствено аз мога да съдя.
