— Не зная — бе отговорът, изтръгнал се от устни, които едва се разтвориха, за да пропуснат тези сподавени звуци.
— Достатъчно, друг път ще поговорим повече. Занапред Касандра ще се грижи за тази каюта; когато имам нужда от теб, ще ударя гонга.
Родрик оброни глава на гърдите си и се сви под студения и изпитателен поглед, който го проследи, докато изчезна през люка. Щом се скри, мисис Уилис прегърна Гъртруд, притискайки учудената, но предана девойка до сърцето си така, така че искаше да покаже колко й беше скъпа в този страшен миг.
Потокът от мисли, който нахлу в главата на гувернантката, бе прекъснат от леко почукване по вратата. Тя даде обичайния отговор и преди да успее да размени няколко думи с възпитаницата си, влезе Корсарят.
Размеквам се! И аз съм от глина, като всички!
Дамите посрещнаха посетителя си със сдържаност, която лесно ще разберем, ако си спомним темата на неотдавнашния им разговор. Гъртруд моментално се сви, ала гувернантката й се държеше хладно и с още по-голямо самообладание. Все пак в зоркия поглед, който хвърли към госта, имаше тревожно безпокойство, като че искаше да отгатне причината за посещението му, преди той да заговори.
Лицето на самия Корсар беше замислено и сериозно. Когато влезе в кръга, осветен от лампата, той се поклони и измърмори тихо и бързо няколко думи, чийто смисъл слушателите му не разбраха. Всъщност той беше така погълнат от мисли, че в разсеяността си явно се готвеше да се тръшне на празния диван без извинение или оправдание, сякаш беше у дома си; ала се опомни навреме и не допусна това нарушение на благоприличието. Като се усмихваше и се поклони още по-ниско, овладял се напълно, той пристъпи към масата и изрази опасенията си, че мисис Уилис може да сметне посещението му за ненавременно или може би непредизвестено с подобаваща пристойност. При това кратко предисловие гласът му беше ласкав като на жена, а държането му толкова вежливо, сякаш наистина се смяташе за натрапник в каютата на кораб, в който самият той се разпореждаше буквално като монарх.
— Колкото и да е неподходящ часът — продължи Корсарят, — щях да си легна, измъчван от мисълта, че не съм изпълнил всичките си задължения като внимателен и гостоприемен домакин, ако бях забравил да ви уверя, че след сцената, на която бяхте свидетели, на кораба е вече напълно спокойно. Имам удоволствието да ви заявя, че пламенността на хората ми съвсем е угаснала и че дори агънца в нощното си убежище не са така мирни, както те в този момент в койките си.
— За щастие този, който с властта си успя така бързо да потуши размириците, е винаги с нас, за да ни закриля — отвърна предпазливата гувернантка: — Ние се уповаваме изцяло на вашето внимание и благородство.
— И основателно сте се доверили на мен. Във всеки случай няма вече опасност от бунт.
— И, надявам се, никакви други опасности.
— Ние живеем сред бурна и капризна стихия — отговори Корсарят, като се поклони в знак на благодарност и седна на креслото, на което дамата го покани с движение на ръка, — но вие я познавате и не е нужно да ви казвам, че на моряците не всякога им е известно какво ги очаква утре. Днес аз поотпуснах юздите на дисциплината и до известна степен сам предизвиках последвалите буйства, но това е минало и заминало, като ураган и шквал; сега духът на моите негодници е по-тих и от океана.
— Аз често съм гледала тия груби развлечения по кралските кораби, но доколкото си спомням, те не са имали по-сериозни последици освен уреждането на някаква стара сметка или някаква странна приумица на моряшкия хумор, която обикновено се оказва колкото чудновата, толкова и безобидна.
— Да, но кораб, който често рискува да навлезе в плитчини, накрая претърпява крушение — промърмори Корсарят. — Аз рядко отстъпвам шканците на хората си, без да следя зорко поведението им, но днес…
— Какво днес?
— Нептун с грубите си шеги ви е познат, нали, госпожо?
— Едно време съм виждала този бог.
— Така и подразбрах; при преминаване на екватора ли?
— И на други места.
— На други места ли! — повтори събеседникът й с тон на разочарование. — Вярно, този мощен властелин може да се срещне във всички морета, а стотици кораби, и големи, и малки, изгарят под слънцето в спокойните води около екватора. Излишно беше да ви задавам този въпрос!
— Вие благоволихте да кажете нещо, което не чух добре. Корсарят трепна, защото и този път бе измънкал последните думи,
вместо да ги изрече високо. Хвърляйки изпитателен поглед около себе си, сякаш за да се увери дали някой нахален подслушвач не е успял да узнае тайните му мисли, които рядко се решаваше да разкрие пред съратниците си, той се овладя и продължи разговора невъзмутимо, като че изобщо не е бил прекъсван.
— Забравих, че вашият пол е колкото прекрасен, толкова и боязлив — добави Корсарят с такава блага и ласкава усмивка, че гувернантката неволно погледна с тревога своята повереница, — иначе щях по-отрано да ви уверя, че нищо не ви застрашава.
