— Видя ли платното? — попита Корсарят.
— Маса може види него с просто око.
— Да, но как ти се струва през далекогледа?
— Той кораб, сър.
— Вярно. А какъв му е курсът?
— Завива с десен борд към нас, сър.
— И това е вярно. А дава ли сигнали?
— Той има три нови гротбомбрамсела, сър.
— Тази поправка може да му бъде само от полза. Видя ли флаговете му?
— Той няма знаме, маса.
— И на мен така ми се стори. Върви при носа, момче… не, почакай… често добра идея може да се намери там, където не я очакваш. Какъв е според теб тонажът на непознатия?
— Той точно седемстотин и петдесет тона, маса.
— Я гледай! Езикът на вашия негър, мистър Уайлдър, е точен като дърводелска линийка. Тоя човек говори за тонажа на кораб, чийто корпус е скрит зад хоризонта, с такъв авторитетен вид, както би се изказал кралски митничар, след като е извършил официалните измервания на кораба.
— Бъдете снизходителен към невежеството на чернокожия; хора от неговата злочеста раса рядко умеят да отговарят на въпроси.
— Невежество ли! — повтори Корсарят, местейки неспокойния си поглед с присъщата му бързина от единия към другия и от двамата към издигащия се над хоризонта предмет. — Не умее ли! Кой знае, този човек явно не се съмнява в думите си. Смяташ ли, че тонажът му е точно толкова, колкото каза?
Големите черни очи на Сципион на свой ред се отместиха от новия му командир към стария му господар и за момент той като че ли се обърка. Но това двоумение трая само миг. Щом видя, че Уайлдър се намръщи, увереността, с която бе изказал предишното си мнение, се изпари и се замени с поглед на такова твърдо упорство, че човек би загубил надежда да пробуди или да изтръгне от него каквато и да била мисъл.
— Питам те дали непознатият не е с десетина това повече или по-малко от току-що посочения от теб тонаж? — продължи Корсарят, като разбра, че не ще получи скоро отговор на първия си въпрос.
— Той толкова, колкото маса пожелай да бъде — отвърна Сципион.
— Аз желая да бъде хиляда тона; така ще бъде по-тлъста плячка.
— Аз мисля той точно хиляда, сър.
— А може да е спретнато корабче от триста тона и ако е натоварено със злато, тъкмо е за нас.
— Той изглежда точно триста.
— И струва ми се, че е бриг.
— Аз също мисля, че бриг, маса.
— Ала в последна сметка непознатият може да се окаже шхуна с много високи и леки платна.
— Шхуна често има бомбрамсел — отговори чернокожият, решил да се съгласява с всичко, казано от събеседника му.
— А кой знае дали е изобщо кораб! Хей, вие там, при носа! Добре е по такъв важен въпрос да има повече мнения. Хей, вие при носа! Пратете на юта моряка на име Фид. Вашите другари, мистър Уайлдър, са толкова умни и предани, че не бива да се изненадвате, ако проявя не-подобаващо желание да чуя тяхното мнение.
Уайлдър стисна устни, а и останалите от групата изглеждаха много учудени: но те твърде отдавна бяха свикнали с прищевките на командира си, а Уайлдър сметна за благоразумно да мълчи в този момент, когато капитанът беше най-възбуден. Ала Фид скоро се яви и тогава командирът реши да продължи разпита.
— Значи се съмняваш дали това изобщо е платно? — подзе отново той.
— Може пък това мираж — отговори упоритият чернокож.
— Чувате ли, мастър Фид, какво казва вашият приятел, негърът. Той смята, че оня предмет, който така бързо се издига над хоризонта от подветрената страна, не е платно.
Тъй като Фид не виждаше основателна причина да крие учудването си от такова необикновено мнение, то се прояви с всички украшения, с които този човек обикновено изразяваше чувствата си. След като хвърли бегъл поглед по посока на платното, за да се увери, че няма измама, той обърна дълбоко възмутен поглед към Сципион, за да оправдае връзката си с него за сметка на известно презрение към невежеството на своя другар.
— За какво, по дяволите, го смяташ, Гвинея? За църква ли?
— Аз мисля той църква — отговори покорно чернокожият.
— Господ да е на помощ на тоя тъмнокож глупак. Ваша милост знае, че в Африка добросъвестността е дяволски пренебрегната, тъй че няма да осъдите негъра твърде строго за някаква малка грешка по отношение на религията. Но този човек е опитен моряк и би трябвало да различава брамсел от ветропоказател на църковна камбанария. Я слушай, Сцип, ако държиш на честта на приятелите си и не си толкова самолюбие, кажи поне на негова…
— Няма смисъл — прекъсна го Корсарят, — вземи сам далекогледа и си кажи мнението за платното, което се вижда.
