— Поне този човек ще се изплъзне от злобата на враговете си-каза свещеникът, поемайки грубата ръка на негъра. — Наближава краят на оскърбленията и униженията му; скоро той ще бъде недосегаем от човешката неправда. Приятелю, под какво име е известен твоят другар?
— Не е важно как ще наречеш един умиращ-отвърна Ричард, поклащайки тъжно глава. — Той е родом от бреговете на Гвинея и обикновено фигурираше в корабните регистри под името Сципион Африкански, но ако го назовете Сцип, веднага ще ви разбере.
— Кръстен ли е? Християнин ли е?
— Дявол да го вземе, ако той не е християнин, не зная кой може да се смята за такъв! — отвърна Ричард с може би малко неуместна рязкост. — Човек, който служи на родината си, остава верен на другаря си и не се бои от нищо, според мен, що се отнася до религията, е светец. Хей, Гвинея, юнако мой, подай на капелана лапата си, ако се смяташ за християнин. Преди един час пръстите на този негър бяха по-яки и от испанска лебедка, а виждате ли сега на какъв хал е докаран този великан!
— Последният му час наистина е ударил. Да се помоля ли за блаженството на отлитащата му душа?
— Не зная, не зная! — отговори Фид със задавен глас, като се прокашля така гръмко и мощно, както в най-светлите си и най-щастливи дни. — Щом на един нещастник остава толкова малко време да се изкаже, добре е да му дадете възможност да си излее душата. Може пък да иска да съобщи нещо много важно на близките си в Африка; в такъв случай ще му трябва подходящ куриер. Ха, какво има, момче? Вижте, той вече се мъчи да измъкне нещо от главата си.
— Мистър Фид… вземи огърлица — едва промълви чернокожият.
— Да, да — отвърна Ричард, като пак се прокашля и погледна свирепо надясно и наляво, търсейки върху кого да излее яда си. — Да, да, Гвинея, бъди спокоен за това, юнако мой, а и за всичко останало. Гробът ти ще бъде дълбоко в морето и ще те погребем по християнски, момче, ако този пастор тук си разбира от работата. Всяка твоя заръка до близките ти ще запишем в корабния дневник и ще намерим начин да им я предадем. Много лоши дни си преживял навремето си, Гвинея, и доста бури са вилнели над главата ти, а са могли да те отминат, ако кожата ти беше малко по-светла. Затова може би и аз самият често ти се подигравах, момчето ми, когато се възгордявах с цвета на кожата си; да ми прости бог за всичко, а се надявам, че и ти ще ми простиш!
Негърът направи безполезно усилие да се привдигне, но успя само да улови приятеля си за ръката и да изрече:
— Мистър Фид моли прошка от чер човек! Господ горе прости всичко теб, мистър Ричард; не мисли повеч за туй.
— Това ще бъде според мен дяволски великодушно от негова страна — отвърна Ричард, чиито груби чувства бяха непривично разбудени от мъката и угризенията на съвестта. — Аз още не съм ти се отплатил както трябва, загдето ме спаси от оня потъващ контрабандистки кораб; а и много други такива малки услуги си ми правил, за които, както виждаш, ти благодаря, докато още има възможност; защото не се знае дали ще влезем отново в регистрите на един и същ кораб.
Със слабо движение на ръката другарят му даде знак да мълчи, а Фид се мъчеше, доколкото може, да разбере какво иска да каже. С леснота, присъща донякъде на характера му, той изтълкува неговите думи в благоприятен за себе си смисъл, както личеше от начина, по който продължи:
— Е, добре, може пък да успеем. Предполагам, че на оня свят настаняват хората по същия ред, както тук, на земята, тъй че в края на краищата ще плаваме пак заедно. Заповедите за отплаване и на двама ни вече са подписани, но ти май ще вдигнеш котва и ще ме изпревариш при попътен вятър, преди тези разбойници да сварят да ме качат на бесилката. Излишно е да ти говоря надълго и нашироко за сигналите, които може да се наложи да си дадем, за да се намерим горе на небето; уверен съм, че няма да забравиш и мастър Хари, защото ще имаш малко предимство — може пръв да се отблъснеш, а аз ще се старая да се движа колкото е възможно по-близо в килватера му, от което ще имам двойна полза: хем ще зная, че съм на прав път, хем няма да те загубя.
— Това се греховни слова, пагубни не само за твоя бъдещ покой, но и за покоя на нещастния ти приятел — прекъсна го свещеникът. — Връх на безумието е да следва офицера си или да разчита на слабите му сили, а не на бога, който във всяко отношение стои по-високо от него. Уповавайте се на друг…
— Да пукна, ако…
— Тихо! — каза Уайлдър. — Чернокожият иска да ми говори.
