— Вие проявявате такъв педантизъм, като че вие сте адвокатът, а аз — неукият моряк. Сигурно ви е известно такова нещо като разширяване на свидетелството? — продължи капитанът, небрежно захвърляйки свитъка обратно сред купчина подобни документи. После стана от мястото си и като закрачи бързо напред-назад из каютата, продължи: — Излишно е да ви изтъквам, мистър Уайлдър, че нашата работа е опасна. Някои я наричат противозаконна. Но тъй като не съм твърде склонен към богословски спорове, ще оставим този въпрос настрана. Вие знаете с каква цел сте дошли тук, нали?
— Да търся работа.
— Не се съмнявам, че сте обмислили добре въпроса и имате отношение към занаята, на който искате да се отдадете. За да не губим време и да говорим откровено, както подобава на двама честни моряци, веднага признавам, че вие сте ми нужен. Един смел и опитен човек, по-възрастен от вас, макар че, смея да кажа, не по-добър, заемаше преди месец каютата при левия борд; горкият, той стана храна на рибите.
— Удави ли се?
— О, не! Загина в открит бой с кралски кораб!
— Кралски кораб! Нима сте разширили свидетелството си дотолкова, че смятате за оправдано да се биете с кръстосвачи на негово величество?
— Та няма ли други крале освен Джордж Втори? Корабът може да е развявал бяло знаме70, а може и датско. Но този, за когото става дума, беше прекрасен човек и койката му е празна от деня, когато го вдигнахме, за да го хвърлим в морето. Той беше достоен да поеме командуването, в случай че ме сполети нещастие. Мисля, че по-спокойно ще умра, ако зная, че този благороден кораб ще бъде предаден в ръцете на човек, който умее да го използва както трябва.
— Несъмнено собствениците ще ви намерят заместник в случай на такава беда.
— Собствениците са много благоразумни хора — отвърна капитанът, отново хвърляйки към госта изпитателен поглед, който накара Уайлдър да сведе очи към пода на каютата, — те рядко ми досаждат с настойчиви искания или заповеди.
— Много ви угаждат! Виждам, че не сте забравили да се запасите с флагове; нима ви позволяват да вдигате което и да е от тия знамена, както ви скимне?
Когато бе зададен този въпрос, изразителните и разбиращи погледи на двамата моряци се срещнаха. Капитанът извади от полуотворения сандък едно знаме, което бе привлякло вниманието на посетителя, и, като го разгъна на пода, отговори:
— Както виждате, това е лилията на Франция. Не е лошо като емблема на безупречните французи. Герб с претенции за неопетненост, макар и малко замърсен от употреба. Ето ви пресметливия холандец — просто, здраво и евтино. Лично аз не обичам много това знаме. Ако корабът е ценен, собствениците му не са твърде склонни да го отстъпят току-тъй. Ето го надутия хамбургчанин. Той властвува над един богат град и се хвали за това чрез тези кули. За останалите си големи владения благоразумно мълчи в своята алегория. А ето тук полумесеците на Турция — нация от лунатици, които си въобразяват, че са наследници на царството небесно. Нека се наслаждават спокойно на това наследство; рядко се случва да търсят благата му в открито море. А тези малки спътници, които се въртят около голямата луна, са африканските варвари. Аз нямам много вземане-даване с тия господа в шалвари, защото рядко имат ценна стока. Въпреки всичко — добави той, поглеждайки копринения диван, пред който седеше Уайлдър, — срещал съм се с тия мошеници и не сме се разделяли, без да си разменим някоя и друга дума. Аха, ето този ми допада — великолепният испанец! Жълтото поле напомня за богатствата на рудниците му. А тази корона! Може да помислите, че е от ковано злато, и да протегнете ръка да пипнете това съкровище. Какво разкошно украшение за галеон71! Ето го и по-скромния, ала все пак богат португалец. Често съм си мислил, че в тия царски дрънкулки има истински бразилски диаманти. Имам предвид например онова разпятие, което виждате окачено в благочестива близост до вратата на каютата ми.
Уайлдър обърна глава да погледне драгоценната емблема, която наистина беше закачена за преградата на няколко инча от посоченото място. След като задоволи любопитството си, той пак насочи вниманието си към знамената, ала изведнъж усети един от ония проницателни, но скришни погледи, с които капитанът често се опитваше да разчете изражението върху лицата на събеседниците си. Вероятно се мъчеше да разбере какво впечатление е направила на посетителя богатата му сбирка. Както и да е, Уайлдър се усмихна, защото в тоя момент му хрумна, че украшенията на каютата бяха така старателно подредени в очакване на неговото пристигане, за да му направят благоприятно впечатление със своето богатство. Капитанът улови погледа му и може би изтълкува погрешно изражението му, защото продължи причудливото описание на знамената още по-весело и живо отпреди.
