Макар още преди това открито признание по всичко да личеше, че на Уайлдър му е ясно на какъв кораб е имал смелостта да се качи, все пак той посрещна откровението с известен смут. Славата на този прочут пират, дързостта и великодушието му, така често съчетани с безчинства и винаги с пълно пренебрежение към смъртта, вероятно се трупаха в съзнанието на нашия по-млад авантюрист и го караха да изпитва онова благоразумно колебание, в което всички ние изпадаме, особено при важни събития, па макар и не чак толкова неочаквани.
— Не сте сбъркали нито относно моята цел, нито относно подозренията ми — отговори той най-после, — защото, трябва да призная, аз дойдох да търся именно този кораб. Приемам да постъпя на него; отсега нататък можете да ме назначите на каквато и да е служба, ако смятате, че на нея ще съумявам най-добре да изпълнявам с чест задълженията си.
— Вие ще бъдете мой пръв помощник. Утре сутринта това ще бъде обявено на шканците. А в случай че умра, ако не съм сгрешил в избора си, вие ще ме заместите. Може да ви се стори странно, че така внезапно ви оказвам доверие. Трябва да призная, че е наистина малко странно; но ние не можем да набираме хората си с биене на барабани по улиците на метрополията, както правят кралските кораби; а и ако разбирам човешкото сърце, безрезервната ми вяра във вашата честност сама по себе си засилва благоразположението ви към мен.
— Така е! — възкликна Уайлдър с внезапно силно чувство. Корсарят се усмихна спокойно и продължи:
— У младите джентълмени на вашите години обикновено душата е като на длан. Но независимо от очевидните ми симпатии към вас, за да уважавате достатъчно началника си за неговата дискретност, трябва да ви кажа, че ние сме се срещали и по-рано. Аз бях осведомен за вашето намерение да ме потърсите и да ми предложите услугите си.
— Не може да бъде — извика Уайлдър. — Нито един човек…
— … не може да бъде сигурен, че тайните му няма да станат известни — прекъсна го другият, — когато има искрено лице като вашето. Само преди двайсет и четири часа вие бяхте в хубавия град Бостън.
— Признавам това, но…
— Скоро ще признаете и останалото. Вие сте проявили твърде голямо любопитство, когато сте разпитвали глупака, който твърдеше, че сме му задигнали и провизиите, и платната. Лъжец и негодник! Да не ми се мярка още веднъж пред очите, че може да получи урок, който ще го научи на честност. Нима си въобразява, че жалък трофей като него би ме накарал да разпъна дори инч платно или да спусна лодка в морето?
— Значи това, което той разправяше, не е вярно? — запита Уайлдър с учудване, което не се и опитваше да скрие.
— Какво говорите! Мигар съм такъв, за какъвто ме представят? Огледайте внимателно чудовището, за да не изпуснете нещо — отвърна Корсарят с глух смях, в който презрението се мъчеше да сподави наранената гордост. — Къде са рогата и копитата? Подушете въздуха: мирише ли на сяра? Но стига за това. Аз научих, че подпитвате тук-там, и лицето ви ми се хареса. С една дума, реших да ви проуча и макар че действува доста предпазливо, все пак успях да се приближа до вас толкова, че постигнах целта си. Вие ми се понравихте, Уайлдър, и се надявам, че ще ми отвърнете със същото.
Новопостъпилият пират се поклони на този комплимент на началника си, тъй като явно не знаеше какво да отговори. Но като че за да сложи край на тази тема, побърза да забележи:
— Сега, когато се разбрахме, не искам да ви досаждам повече, ще се оттегля да пренощувам, а утре сутринта ще дойда да встъпя в длъжността си.
— Да се оттеглите ли! — възкликна Корсарят, като се спря внезапно и впи проницателните си очи в посетителя. — Не е прието офицерите ми да се оттеглят в този час. Морякът трябва да обича кораба си и само в краен случай да пренощува извън него.
— Нека се разберем добре — каза Уайлдър бързо. — Ако ще бъда роб и ще ви служа като болт или някаква друга частица от кораба, тогава сделката ни се разваля.
— Хм! Вашата пламенност, сър, ми харесва повече от сдържаността ви. В мое лице ще намерите привързан приятел, който не обича дори и най-кратката раздяла. Какво ви липсва тук? Няма да говоря за дребни неща, които задоволяват най-простите потребности. Но вие сте научен да цените творенията на разума — ето ви книги; имате вкус — ето ви разкошни предмети; беден сте — ето ви богатство.
— Всички тия неща са нищо без свобода — отвърна хладно младият моряк.
— А каква свобода искате? Надявам се, млади момко, че няма тъй скоро да измамите доверието, което току-що ви бе засвидетелствувано. Ние се познаваме отскоро и може би твърде прибързано съм ви се доверил.
— Аз трябва да се върна на брега — добави Уайлдър твърдо, — макар и само за да разбера, че ми имате доверие и не съм ваш пленник.
— Всичко това говори или за благородство на чувствата, или за най-низка подлост — произнесе Корсарят след минута размисъл. — Ще повярвам на първото. Обещайте ми, че докато сте в град Нюпорт, никому няма да разкриете истинския характер на този кораб.
— Готов съм да се закълна — прекъсна го разпалено Уайлдър.
