Съставителите на последния договор за приятелство са пропуснали този важен морален въпрос — още едно доказателство, че мирът е скърпен набързо, понеже двете страни са били уморени от безполезната война. Все още не е късно да се назначи комисия за тази цел. А за да се разгледа въпросът справедливо и по същество, смятаме, че е уместно президентът да назначи като наш представител някой убеден привърженик на системата на „джулепите“. Убедени сме, че на нашата достойна и милостива майка-метрополия няма да бъде трудно да избере подходящ свой делегат от редовете на многобройния си и добре подготвен дипломатически корпус.
След тази изява на личното ни свободомислие, съчетано с такава жива заинтересованост от правилното и, надяваме се, окончателно решаване на този важен въпрос, ще ни позволите да продължим повествованието, без да ни причислявате към привържениците на сутрешната ободряваща почерпка или вечерното опиване — така целият въпрос се разграничава много справедливо, както сме се убедили от задълбочени наблюдения.
И тъй, както казахме по-горе, съдържателят на „Ръждивата котва“ беше отрано на крак, за да изкара с честен труд някое и друго пени от поддръжници на посочената система, които случайно изберат пивницата му за сутрешни жертвоприношения на Бакхус, предпочитайки неговото заведение пред това на съседа му, който се мъчеше да примами верноподаниците, показвайки руменолик мъж в червена куртка с надпис: „Главата на Джордж Втори“. Усилията на чевръстия кръчмар не останаха невъзнаградени. През първия половин час притокът на клиенти към пристанището на гостоприемната му пивница беше неудържим, а и съдържателят явно не губеше надежда, че този приток ще продължи, дори след като първоначалната вълна взе да спада. Но като видя, че клиенти те му започват да се разотиват всеки по своята работа, кръчмарят се из мъкна иззад тезгяха си и застана на пътната врата с пъхнати в джобовете си ръце, сякаш тайно се наслаждаваше на звънтенето на новите им обитатели. Наблизо стоеше някакъв непознат, който не бе влязъл с другите и, разбира се, не бе участвувал в обичайното сръбване; мушнал ръка под предницата на куртката си, той изглеждаше зает повече с мислите си, отколкото с успеха на кръчмаря.
Тази фигура улови многозначителния поглед на съдържателя, който се сети, че човек, прибягнал до полагаемите се сутрешни подкрепителни, няма да има такова замислено лице, преди да са го налегнали дневните грижи, и че ще има възможност да спечели още нещо, като завърже запознанство с него.
— Свеж е ветрецът, приятелю, ще прогони нощната влага — заговори той, вдишвайки наистина приятния и ободряващ полъх на прекрасното октомврийско утро. — Тъкмо с тия пречистващи свойства се слави нашият остров и благодарение на тях е комай най-здравословното и по общо признание най-красивото място на земята. Изглежда, не сте тукашен, а?
— Току-що пристигнах, сър — бе отговорът.
— По облеклото ви личи, че сте моряк, познах ли? И съм готов да се закълна, че търсите работа на кораб, нали? — продължи кръчмарят, ухилен от собствената си проницателност. — Тук се навъртат много такива като вас, но макар че Нюпорт е процъфтяващо пристанище, не мислете, че винаги може да се намери служба на кораб. Опитахте ли си късмета в столицата на Заливната колония?
— Аз напуснах Бостън едва завчера.
— Какво! Нима славните му граждани не са могли да ви предложат кораб? Е, вярно, да дрънкат ги бива, пък и умеят да се правят на ударени. Ала се намират, бих казал, и сведущи хора, които смятат, че скоро в Нарагансетския залив ще има не по-малко кораби, отколкото в Масачузетския. Ето например оня солиден бриг след една седмица заминава за ром и захар, а тоя кораб тук влезе в залива едва вчера при залез. Чудесен кораб, а каютите му — като за княз! Ще отплава, когато се промени вятърът, и предполагам, че точно сега добър моряк лесно ще намери работа там. А под форта стои роботърговски кораб, ако сте съгласен за пари да возите къдроглави.
— Значи смятате, че корабът във вътрешното пристанище ще отплава с първия попътен вятър? — запита непознатият.
— Не ще и дума. Жена ми е родна братовчедка на съпругата на митничаря и имам сигурни сведения, че документите са готови и го задържа само вятърът. Много от моряците имат при мен сметки на вересия, нали разбирате, приятелю, а в тия тежки времена всеки честен човек трябва да си гледа интереса. Да, ето го там, известен кораб, „Кралска Каролина“. Редовно веднъж на годината пътува между провинциите и Бристол и пътьом натам и обратно се отбива тук да разтовари нещо и да се запаси с дърва и вода, а после се прибира у дома си или в Каролините, в зависимост от случая.
— Моля ви, сър, кажете ми, има ли добро въоръжение? — продължи непознатият, който вече не беше така замислен, защото разговорът явно бе започнал да го заинтригува.
