— Ето тук още един морски труженик, който идва тъкмо навреме, за да ни даде съвет — прекъсна я бързо Гъртруд, сякаш искаше да попречи на леля си да сложи твърде безапелационен край на спора, току-що пламнал между нея и мисис Уилис. — Той би могъл да ни служи за арбитър.
— Вярно — подкрепи я гувернантката. — Молим ви, сър, кажете ни какво мислите в и е за времето днес? Подходящо ли е да се отплава в такова време или не?
Младият моряк неохотно откъсна очи от изчервилата се Гъртруд, която в стремежа си да насочи вниманието на всички към него бе пристъпила напред, ала сега пак се отдръпна плахо към средата на беседката, сякаш вече се бе разкаяла за смелостта си. Тогава той впи очи в тая, която бе задала въпроса, и я гледа така продължително, че тя сметна за нужно да го повтори, мислейки, че първия път не е била разбрана добре.
— На времето не бива да му се вярва много, госпожо — отговори младият моряк с малко закъснение. — Който не знае това, напусто е бродил из моретата.
В гласа на Уайлдър имаше нещо толкова меко и добродушно, но същевременно и мъжествено, че дамите неволно се заслушаха в него. Благоприятно впечатление им направи и спретнатото му облекло: макар и строго професионално, то му придаваше елегантен и дори благороден вид и трудно беше да се повярва, че няма право да претендира за по-високо обществено положение от заеманото в действителност. Навеждайки глава по начин, с който искаше да изрази учтивост, но може би повече от чувство за собствено достойнство, отколкото от уважение към събеседника, мисис Де Лейси продължи разговора.
— Тези дами — каза тя — възнамеряват да пътуват с оня кораб за провинцията Каролина и тъкмо спорехме откъде ще задуха вятърът през следващите часове. Но аз мисля, че за такъв кораб няма особено значение дали вятърът ще бъде попътен или не.
— Аз пък не мисля така — бе отговорът. — Според мен от такъв кораб не може да се очаква много, какъвто и да е вятърът.
— Но той се слави като изключително бързоходен. Ала не е важна славата! Ние знаем, че е такъв: дошъл е от метрополията в колониите за невероятно кратко време — за седем седмици! Но и моряците, подобно на нас, бедните простосмъртни на сушата, изглежда, си имат своите предпочитания и предубеждения. Така че ще ме извините, ако запитам и този почтен ветеран за мнението му по въпроса. Какви са според вас, приятелю, мореходните качества на оня кораб с необикновено високите бомбрамстенги83 и така особено закръглени марсове84?
На устните на Уайлдър трепна едва доловима усмивка, но той продължаваше да мълчи. Старият моряк обаче се изправи и започна да разглежда кораба с вид на човек, който отлично разбира не твърде професионалния език на адмиралската вдовица.
— Корабът във вътрешното пристанище, госпожо — отговори той, след като свърши огледа си, — а предполагам, че ваша светлост има предвид именно него, е тъкмо такъв, че да доставя радост на очите на моряка. Готов съм да се закълна, че е отличен и надежден кораб; а що се отнася до мореходните качества, макар че може да не е чак способен да върши чудеса, все пак е бързоходен, доколкото познавам морето и тия, които се препитават от него.
— Какво необикновено голямо различие в мненията! — възкликна мисис Де Лейси. — Но се радвам, че го смятате за надежден, защото макар че моряците обичат бързоходните кораби, за тия дами е по-важно да се чувствуват в безопасност на него. Предполагам, сър, няма да оспорите, че е надежден?
— Именно това качество най-вече му отричам — бе лаконичният отговор на Уайлдър.
— Чудно! Този човек е стар моряк, сър, а излиза, че мисли другояче.
— Навремето си може да е видял повече от мен, госпожо, но се съмнявам дали точно сега вижда добре като мен. Разстоянието до оня кораб е толкова голямо, че трудно би могло да се съди за качествата или недостатъците му. Аз бях по-близо до него.
— Значи, сър, наистина смятате, че има някаква опасност? — обади се нежният глас на Гъртруд, у която страхът бе надделял над свенливостта.
— Да, смятам. Ако имах майка или сестра — Уайлдър наблегна на последната дума, като докосна шапката си и се поклони на прекрасната си събеседница, — бих се поколебал да я пусна на оня кораб. Честна дума, уважаеми дами, уверявам ви, никой кораб, който е излязъл или ще излезе от колониално пристанище през тази есен, не е изложен на такава опасност, както този.
— Чудно! — забеляза мисис Уилис. — Или много са преувеличавали, когато ни описваха този кораб, или той наистина е извънредно удобен и надежден. Може ли да запитам, сър, с какви факти обосновавате вашето мнение?
— Те са ясни като бял ден. Трудно се управлява, понеже носът му е много изтънен, а кърмата — много надебелена. Освен това бордовете му са отвесни като църковни стени и газенето му е малко. На всичко отгоре няма предно платно, тъй че целият напор на вятъра ще пада върху кърмовата част, която не ще може да му устоява и положително ще връща кораба назад. Ще дойде ден, когато тоя кораб ще се гмурне с кърмата към дъното.85
