След тази реч кръчмарят даде звучно доказателство, че посещението му не е останало невъзнаградено — чрез звън, еднакво приятен както за неговите уши, така и за ушите на сребролюбивия търговец. Двамата достойни джентълмени се засмяха с пълно взаимно разбиране, като хора, които извличат огромна печалба от работата си с „Кралска Каролина“. Тогава търговецът даде знак на Уайлдър да се дръпнат настрана и след кратки допълнителни преговори условията за постъпване на младия моряк най-после бяха уточнени. Истинският капитан на кораба щеше да остане на борда и като гаранция, и за запазване на репутацията му, но откровено бе признато, че злополуката — чисто и просто счупен крак, който лекарите наместват в момента — вероятно ще го задържи в каютата му цял месец. През това време той не ще може да изпълнява задълженията си, тъй че нашият авантюрист ще трябва да поеме работата му. Уреждането на този въпрос отне още един час, след което фрахтователят напусна кораба, напълно доволен от благоразумието и пестеливостта, с които бе изпълнил дълга си към собственика. Обаче преди да се качи на лодката, с оглед да запази и собствените си интереси, той се възползва от случая да помоли кръчмаря, както е редно и законно, да потвърди с писмена клетвена декларация всичко, което знае лично за току-що постъпилия офицер. Честният Джоръм беше щедър на обещания, но тъй като сега, когато всичко бе завършило така благополучно, не смяташе за нужно да се излага на излишни рискове, съумя да се изплъзне от изпълнението им: след като помисли хубаво, той навярно разсъди, че това отстъпване от дадената дума се оправдава с пълната липса на сведения.
Излишно е да описваме суматохата, уреждането на някои почти забравени и следователно пропуснати въпроси, напомнянията за някои неизплатени дългове, благопожеланията, нарежданията да се изпълнят поръчки в някое далечно пристанище и всички ония объркани и наглед безбройни неща, които се струпват през последните десет минути преди отплаването на търговски кораб, особено ако той има щастието — или по-право нещастието — да е взел пътници. Някои хора напущат отплаващ кораб със същата неохота, с която се разделят с всеки друг надежден източник на доход — откъсват се от бордовете му вяло, както преситена пиявица напуща кървавия си пир.
Обикновеният моряк, чието внимание е разделено между заповедите на лоцмана и прощалните думи на близките, търчи във всички посоки, само не и накъдето трябва, и може би в този момент за пръв път в живота си като че ли не знае как да си служи с въжетата, с които толкова отдавна е свикнал да борави. Въпреки всички тези неприятни забавяния и обичайни спънки „Кралска Каролина“ най-после се отърва от своите посетители, с изключение на един, и Уайлдър можа да си позволи едничкото удоволствие, което само моряци са способни да оценят — пусти палуби и дисциплиниран екипаж.
Добре! Сбери матросите и им ревни
две думи! Пипайте здраво или ще
се разбием!
Голяма част от деня бе изминала, докато ставаха гореописаните събития. Вятърът беше постоянен, но недостатъчно силен. Въпреки това щом Уайлдър остана сам, необезпокояван от задявките на безделниците по брега и досадното пречкане на фрахтователя, той се огледа с намерение незабавно да използва вятъра за отплаването на кораба. Повика лоцмана, съобщи му решението си и се отдръпна в оная част от палубата, отдето можеше да следи както трябва всичко, което се намираше сега под негово командуване, и да размишлява върху неочакваното си и необикновено положение;
„Кралска Каролина“ ненапразно носеше гордото си име. Тя беше кораб именно с такива размери, които осигуряват удобства и в обстановката, и в управлението. В писмото на Корсаря се посочваше, че тя се слави като бързоходна, и нейният млад и умен командир с огромно вътрешно задоволство виждаше, че има всички възможности корабът да покаже своите качества.
Стегнатият, енергичен и опитен екипаж, пропорционалният рангоут, ниските надстройки, отличното разпределение на товара и изобилието от леки платна осигуряваха всички предимства, подсказвани от досегашния му опит. Очите му светнаха, когато огледа набързо тия подробности от поверения му кораб, а устните му се раздвижиха, сякаш мислено изразяваше радост или самодоволство, но от благоприличие не искаше да го изкаже гласно.
В същото време екипажът по команда на лоцмана се събра при брашпила94 и започна да прибира котвата.
