Подписът, съдържанието и стилът на това писмо не оставиха в Уайлдър ни най-малко съмнение, кой е авторът му. Като се огледа, той скочи в скифа и преди лодката с пътничките да бе стигнала до кораба, Уайлдъровата, плъзгайки се бързо по вълните, беше вече на половината път между него и брега. Размахвайки греблата със силни и умели ръце, скоро той се озова на палубата на кораба. Пробивайки си път между тълпата изпращачи от брега, която винаги задръства един заминаващ кораб, той се добра до оная негова част, където кръг от загрижени лица му подсказа, че там ще намери тия, които са най-заинтересовани от съдбата на кораба. До този момент той не бе успял дори да си поеме дъх, а камо ли да размисли с какви неочаквани рискове е съпроводено това начинание. Но вече беше късно да отстъпи, дори и да поискаше, или да се откаже от намерението си, без да предизвика опасни подозрения. Само за миг Уайлдър се окопити и запита:
— Със собственика на „Каролина“ ли имам честта да говоря?
— Корабът е нает от нашата фирма — отговори един сериозен, предпазлив и хитър на вид човек в облекло на богат, преуспяващ търговец.
— Чух, че имате нужда от опитен офицер.
— Опитните офицери са винаги добре дошли за собственик на ценен кораб — отвърна търговецът. — Смятам, че на „Каролина“ не липсват такива.
— Но чух, че имате спешна нужда от човек, който да замести временно командира ви.
— Ако командирът не беше в състояние да изпълнява задълженията си, наистина можеше да има такава нужда. Работа ли търсите?
— Дойдох да кандидатствувам за вакантната длъжност.
— По-благоразумно би било първо да се уверите дали действително има вакантна длъжност за попълване. Но щом сте дошли да искате командно място на такъв кораб, сигурно разполагате с достатъчно доказателства за способностите и годността си?
— Надявам се, че тези документи ще ви задоволят — каза Уайлдър, подавайки два незапечатани плика.
Докато четеше удостоверенията — защото именно това се намираше в пликовете, — проницателните очи на фрахтователя ту поглеждаха над очилата обекта на съдържанието им, ту пак се връщаха на документите, което показваше, че се мъчи от лично наблюдение да се увери в достоверността на написаното.
— Хм! Вие наистина имате отлични препоръки, млади господине, и то заслужаващи пълно доверие, тъй като са дадени от две толкова реномирани и процъфтяващи фирми като „Спригс, Богс и Туийд“ и „Хамър и Хакет“. По-богата и по-солидна фирма от първата не може да се намери в колониите на негово величество, а към втората изпитвам голямо уважение, макар завистници да говорят, че не се простирала според чергата си.
— Щом ги цените толкова високо, значи не е дръзко от моя страна да разчитам на благоразположението им?
— Ни най-малко, ни най-малко, мистър… ъ-ъ… — и надникна пак в едно от писмата, — да, мистър Уайлдър. В търговските работи не съществува нищо дръзко в едно честно предложение. Ако няма предложения за продажби и покупки, нашите стоки никога не ще могат да минават от едни в други ръце, сър, ха-ха-ха, и никога не ще ни носят печалба, нали разбирате, млади господине.
— Съгласен съм с вас, затова позволете ми да повторя предложението си.
— То е напълно почтено и разумно, но не можете да искате, мистър Уайлдър, да открием вакантно място специално за вас, макар че, трябва да се признае, имате отлични препоръки, солидни като репутацията на самите „Спригс, Богс и Туийд“… повтарям, не можем да открием вакантно място специално…
— Предполагах, че капитанът на кораба е толкова сериозно ранен…
— Ранен, но не сериозно — прекъсна го предпазливият фрахтовател, поглеждайки неколцина търговци и един-двама намиращи се наблизо слушатели, — вярно, ранен е, но не чак дотам, че да напусне кораба. Не, не, господа, хубавият кораб „Кралска Каролина“ ще тръгне отново на път както обикновено под командуването на стария опитен моряк Никълъс Никълс.
— В такъв случай, сър, съжалявам, че ви отнех толкова ценното ви сега време — каза Уайлдър, като се поклони с разочарован вид и направи крачка назад, сякаш се готвеше да си отиде.
— Не бързайте толкова… не бързайте толкова; да сключиш сделка, младежо, не е като да спуснеш платно от рея. Възможно е вашите услуги да ни се окажат полезни, макар и може би не на отговорната капитанска длъжност. Какво толкова ценно намирате в званието „капитан“?
— За мен званието не е толкова важно, аз държа повече на доверието и властта.
— Много разумен момък! — промърмори предпазливият търговец. — Пък и умее да различава същественото от несъщественото! Обаче един джентълмен с вашия характер и здрав разум трябва да знае, че възнаграждението винаги съответствува на официалното звание. Ако в случая действувах от свое име, всичко щеше да бъде съвсем другояче, но тъй като съм само посредник, длъжен съм да се съобразявам с интересите на собственика.
