— Възнаграждението не е от значение — каза Уайлдър с пламенност, която можеше да му навреди, ако човекът, с когото преговаряше, не бе съсредоточил мислите си върху това, как по-евтино да му излезе наемането на младия моряк, защото, поставяйки си достойната цел пестене на средства, той проявяваше непреклонно упорство. — Аз търся служба.
— Щом е така, ще получите служба и ще се убедите, че не сме стиснати. Но не бива да очаквате аванс за рейс, който ще трае не повече от един месец, нито допълнителни възнаграждения за товарене, тъй като корабът вече е претъпкан до люковете, нито голяма заплата, защото ви вземаме само за да услужим на толкова достоен младеж и да зачетем препоръките на такава уважавана фирма като „Спригс, Богс и Туийд“; но ще видите, че сме щедри. Чакайте… кой ще ни гарантира, че вие сте именно лицето, посочено във фактур… извинете, препоръките?
— Нима самият факт, че притежавам тия писма, не доказва самоличността ми?
— Да, ако сме в мирно време, когато кралството не страда от война. Към тези документи би трябвало да има приложено описание на лицето, така както към сметка се прилага авизо. И понеже в случая поемаме известен риск, не се учудвайте, ако това се отрази на възнаграждението ви. Ние сме щедри — мисля, че нито една фирма в колониите не плаща по-добре от нас, — но сме и предпазливи.
— Вече ви казах, сър, че възнаграждението няма да попречи на нашата сделка.
— Добре. Приятно е да се върши работа на такива великодушни и благородни начала. И все пак не би било зле към писмата да има нотариален печат или описание на лицето. Това е подписът на Робърт Туийд; аз добре го познавам и бих се зарадвал, ако го видех под полица за десет хиляди лири стерлинги — разбира се, с надежден поръчител. Ала несигурността вреди на вашите парични интереси, момко, тъй като фактически ние ставаме гаранти, че сте посоченото лице.
— За да бъдете спокойни в това отношение, мистър Бейл — произнесе глас измежду малкия кръг слушатели, които с особен интерес следяха хода на преговорите, — мога да свидетелствувам — ако е необходимо, под клетва — за самоличността на този джентълмен.
Смаяният Уайлдър се обърна рязко да види кого от неговите познати съдбата бе изпречила на пътя му по такъв неочакван и може би толкова неприятен начин, и то на такова място в страната, където смяташе, че никой не го познава. За голямо свое учудване видя, че намесилият се в разговора е не друг, а съдържателят на „Ръждивата котва“. Честният Джо се бе изправил с най-невъзмутим вид и спокойно лице — така би стоял и пред далеч по-авторитетен съд — и чакаше как ще подействува уверението му върху колебаещия се фрахтовател.
— Е, вие сте подслонили този джентълмен за една нощ и можете да удостоверите, че се е държал прилично и е платил честно сметката си. Но на мен ми трябват документи, които да приложа към кореспонденцията си със собственика в метрополията.
— Не знам какво доказателство е нужно според вас за такава почтена компания — отвърна невъзмутимият кръчмар, вдигайки ръка с най-невинен вид, — но ако ви е достатъчна клетвената декларация на един ханджия, вие като длъжностно лице можете веднага да ми я продиктувате.
— Не аз, не аз, приятелю. Макар и да съм длъжностно лице, тази клетва ще бъде неофициална и без законна сила. Но какво знаете за въпросното лице?
— Че въпреки годините си е един от най-добрите моряци в колониите. Може да има и моряци с повече практика и по-голям опит — предполагам, че ще се намерят такива, — но що се отнася до енергичността, бдителността и благоразумието, трудно ще срещнете такъв като него, особено що се отнася до благоразумието.
— Значи сте напълно уверен, че това е лицето, упоменато в тия книжа?
Джоръм взе документите със същото възхитително хладнокръвие, което пазеше от самото начало, и се приготви да ги прочете с най-добросъвестно внимание. За да свърши тази важна работа, трябваше да си сложи очила (защото съдържателят на „Ръждивата котва“ беше вече на преклонна възраст), и Уайлдър си помисли, че в случая Джо служеше за поразителен пример как един покварен човек може да изглежда порядъчен, ако си придаде благопристоен вид.
— Всичко тук е чиста истина, мистър Бейл — продължи кръчмарят, като свали очилата си и върна книжата. — Само са забравили да споменат как е спасил „Веселата Нанси“ край нос Хатерас и как е прекарал „Пеги и Доли“ през Саванската плитчина без лоцман, и то при ураганен вятър от север и изток. Но аз, както ви е известно, на младини също съм плавал по море и често съм чувал да се говори между моряците за тия два случая, та знам колко му е било трудно. Аз съм заинтересуван от този кораб, съседе Бейл (защото, макар вие да сте богат, а аз — беден, все пак сме съседи), повтарям, заинтересуван съм от този кораб, защото той рядко напуща Нюпорт, без да остави нещо да подрънква в джоба ми, иначе нямаше да бъда днес тук да гледам как ще вдигне котва.
