— А сега, скъпа ми племеннице — заключи вдовицата на контраадмирала, след като изчерпи и дъха си, и запасите си от мъдрост в безброй заръки да пази здравето си, да пише често, да предаде точно думите на личното й послание до нейния брат, генерала, да стои в каютата си при буря, да следи необикновените гледки, които може да има щастието да съзерцава по пътя и, с една дума, по всички други въпроси, които може да възникнат при такава раздяла, — а сега, скъпа ми племеннице, те поверявам на могъщия океан и на един още по-могъщ — на тоя, който го е сътворил. Прогони от мислите си спомена на всичко чуто за недостатъците на „Кралска Каролина“, защото мнението на престарелия моряк, който е плавал с покойния адмирал, ме убеждава, че всички тия приказки се основават на грешка. („Подъл изменник!“ — промърмори Уайлдър. ) Кой се обади? — попита мисис Де Лейси, но като не получи отговор, продължи: — Като се разсъди по-трезво, мнението му съвпада с моето. Разбира се, престъпна небрежност е да се разчита на ватерщаги и ватервулинги за закрепването на бушприта, но както ми каза преди малко моят стар приятел, дори този пропуск може да се поправи, като се използват допълнителни въжета и бензели92. Аз написах бележка до капитана — Гъртруд, мила моя, старай се винаги да се обръщаш към капитана с „мистър Никълс“, защото само тия, които са получили офицерски чин с кралска заповед, имат право да се наричат „капитани“; това е почетна длъжност и трябва винаги да се отнасяме с уважение към нея, защото е фактически най-близка по чин до адмирал, — та написах бележка до капитана по този въпрос и той ще се погрижи да се поправи пропускът. И тъй, мила моя, бог да те благослови, пази се много, пиши ми винаги, когато имаш възможност, предай най-сърдечни поздрави на баща си и описвай най-подробно китовете.
Очите на достойната и добросърдечна вдовица бяха пълни със сълзи, а гласът й трепереше така естествено, че всички, които я слушаха, се трогнаха. Окончателната раздяла стана под впечатлението от тези нежни чувства и след по-малко от минута греблата на лодката, превозваща пътничките до кораба, вече пляскаха по водата. Уайлдър слушаше тези познати звуци с трескаво вълнение, което трудно би си обяснил. Леко докосване по лакътя внезапно го изтръгна от тези неприятни мисли. Той се обърна учуден към натрапника, който се оказа хлапак на петнайсетина години. Едва след като го огледа по-внимателно, разсеяният млад моряк разбра, че вижда отново пред себе си прислужника на Корсаря, вече представен в тези страници под името Родрик.
— Какво има? — попита той, когато учудването му от тази намеса понамаля.
— Наредено ми е да ви връча лично тия заповеди — бе отговорът.
— Заповеди ли! — повтори младият човек с презрително свити устни. — Трябва да се уважава властта, която разпраща разпорежданията си чрез такъв куриер.
— Тази власт винаги е доказвала, че е опасно да не й се подчиняват — отвърна сериозно момчето.
— Така ли! Значи трябва да се запозная незабавно със съдържанието на тия заповеди, за да не допусна фатална небрежност. Наредено ли ти е да чакаш за отговор?
Младият човек счупи печата и когато вдигна очи от бележката, видя, че куриерът вече е изчезнал. Разбирайки колко безполезно е да гони такъв бързоног бегач сред купищата дъски и греди, задръстващи кея и по-голямата част от близкия бряг, той разгъна писмото и прочете следното:
„Злополука извади от строя капитана на кораба «Кралска Каролина», готвещ се за отплаване! Фрахтователят93 не смее да повери кораба на следващия по чин офицер, а трябва да тръгне на всяка цена. Зная, че се слави като бързоходен. Ако имате препоръчителни писма, удостоверяващи личните ви и професионални качества, възползвайте се от Случая да постъпите на тази длъжност, която така или иначе все ще трябва да заемете. Вече сте посочен на някои заинтересовани лица, които ви търсят усилено. Ако получите това писмо навреме, действувайте и решавайте бързо. Срещнете ли неочаквана поддръжка, не се учудвайте. Аз имам повече агенти, отколкото вероятно предполагате. Причината е ясна: златото е жълто, макар че аз съм
