— Юл няма, шефе — съгласи се Хари. — Даниел Гюдесон има. Сигне Юл е преминала малко или много на вражеската страна и може би това е послужило на Гюдесон като мотив за отмъщение. Написаното върху огледалото — Господ е моят съдник — може да означава, че схваща убийствата като кръстоносен поход на един-единствен рицар, че има оправдание, макар другите да го осъждат.
— А другите убийства? Бернт Бранхауг и — ако си прав, че убиецът е един и същ — Халгрим Дале?
— Нямам представа какви са били мотивите му. Но Бранхауг е застрелян с пушката „Мерклин“, а Дале е познавал Даниел Гюдесон. А според доклада от аутопсията Дале е бил заколен с прецизност, типична за хирург. Ето. Юл е започнал да учи медицина и е мечтаел да стане хирург. Не е изключено Дале да е трябвало да умре, защото е разобличил Юл, че се е представял за Даниел Гюдесон.
Халвуршен се изкашля.
— Какво има? — раздразнено попита Хари. Познаваше Халвуршен достатъчно добре, за да знае, че ще последва възражение. И най-вероятно добре обосновано.
— От думите ти за МЛР излиза, че той е бил Евен Юл, когато е убил Халгрим Дале. Даниел Гюдесон не е бил хирург.
Хари преглътна последната хапка от дюнера, избърса се със салфетката и се огледа за кофа за смет.
— Е — каза той. — Можеше да кажа, че предпочитам да изчакаме, преди да предприемем каквото и да било, докато открием отговорите на всички въпроси. И съм наясно, че прокурорът има основания да сметне уликите за недостатъчни. Но нито ние, нито той не бива да пренебрегваме факта, че има опасност нашият заподозрян да убие пак. Страхуваш се от медиен скандал, ако вземем Евен Юл на прицел, шефе, но я си представи скандала, ако той отнеме живота на още хора. И тогава ще стане ясно, че сме го подозирали, без да го спрем…
— Добре де, разбрах, знам всичко това — махна Мьолер. — Значи допускащ, че пак ще убие някого?
— Много неща не са ми ясни — призна Хари. — Но съм сто процента сигурен в едно: все още не е приключил с плана си.
— И защо си толкова сигурен?
Хари се потупа по корема и се усмихна накриво.
— Ей тука вътре някой ми докладва по морзовата азбука, шефе. Има причина нашият човек да си е поръчал най-скъпото и най-доброто оръжие за покушения на света. Даниел Гюдесон е станал легенда благодарение на факта, че е бил фантастичен стрелец. И сега това нещо ми съобщава по морзовата азбука за намеренията му да приключи кръстоносния си поход по подобаващ начин. Ще бъде като черешката на тортата, нещо, което ще увековечи легендата за Даниел Гюдесон.
Лятната топлина изчезна за малко, когато последният зимен полъх мина над Малкия Карачи и вдигна във въздуха прах и отпадъци. Мьолер затвори очи, загърна се в палтото си и потрепери.
— Ще видя какво мога да направя — обеща той. — Бъдете в готовност.
Хари и Халвуршен чакаха в готовност. Така бяха нащрек, че чак подскочиха, когато телефонът на Хари звънна. Хари грабна слушалката:
— Да, моля!
— Няма нужда да викаш — посъветва го Ракел. — Нали затова са измислили телефона. Какво каза онзи ден за Седемнадесети май?
— Какво? — На Хари му трябваха няколко секунди, за да включи. — Че ще бъда дежурен ли?
— Другото — поправи го Ракел. — Че ще преобърнеш света.
— Наистина ли? — Хари усети странна топлина в стомаха си. — Искате да бъдете заедно с мен, ако намеря кой да ме замести?
Ракел се засмя.
— Ама че си сладък. Добре е да поясня, че ти не беше първият ни избор, но понеже татко иска да е сам тази година, отговорът ми е да, искаме да прекараме празника с теб.
— Какво смята Олег?
— Предложението е негово.
— Така ли? Какво странно хлапе!
Хари се зарадва. Толкова много, че му бе трудно да говори делово. И не му пукаше колко се хили Халвуршен от другата страна на бюрото.
— Имаме ли уговорка? — изкусително попита Ракел.
— Ако успея, да. Ще ти звънна по-късно.
— Добре. Или ела у нас в понеделник вечерта. Ако имаш време, де. И желание.
Думите й прозвучаха прекалено небрежно и Хари съобрази, че тя е репетирала, преди да му се обади. Напуши го смях, главата му олекна, все едно се бе дрогирал и тъкмо щеше да се съгласи, когато се сети какво каза тя в „Динър“: Знам, че няма да бъде само веднъж. Тя не го канеше на вечеря.
Ако ще се паникьосва, сега е моментът.
Светещата лампичка на телефона прекъсна мислите му.
— Търсят ме на другата линия и трябва да вдигна, Ракел. Ще почакаш ли малко?
— Разбира се.
Хари натисна правоъгълното копче и чу гласа на Мьолер:
— Заповедта за ареста е подписана. Заповедта за обиска е на път. Том Валер е в готовност с две коли и четирима въоръжени полицаи. Моля се на Господ онова нещо в корема ти да си знае работата, Хари.
— Схващам някоя и друга негова дума, но не и целите изречения — отвърна Хари, давайки знак на Халвуршен да си облича якето. — Ще се чуем. — Затвори слушалката.
Вече слизаха с асансьора, когато Хари се сети, че Ракел все още чака на другата линия. Нямаше сили да се опитва да разбере какво доказва това.
