— Кой? — попита Улсен. — Точно сега в Норвегия няма чуждестранни гости — обект на сериозни заплахи.
— А и не се очаква да пристигнат такива — добави Майрик.
— Може да предстои след дълго време — разсъждаваше Хари.
— Но оръжието е доставено преди месец — напомни Увесен. — Няма логика чужди терористи да дойдат в Норвегия месец преди да извършат атентат.
— Защо да са чужденци, а не норвежец?
— В Норвегия никой не може да изпълни поръчката, за която говориш — намеси се Райт, търсейки опипом ключа за осветлението на стената.
— Точно така — съгласи се Хари. — В това е смисълът.
— И какъв е смисълът?
— Представете си, че известен чуждестранен терорист иска да убие човек от своята страна, и въпросният човек ще пътува за Норвегия. Службите за сигурност в неговата страна следят и най-малката му крачка, затова вместо да рискува сам да преминава границата, той се свързва със среди в Норвегия с мотиви, сходни на неговите. Хората от тези среди са аматьори, но това всъщност е предимство, понеже терористът знае, че полицията няма да ги заподозре.
— Празните гилзи наистина са своеобразно доказателство, че са аматьори — потвърди Майрик.
— Терористът и аматьорът се споразумяват терористът да финансира покупката на оръжие, а после всички връзки помежду им се прекъсват; никаква следа не насочва към терориста. Така той е организирал акцията, поемайки единствено финансов риск.
— Но какво става, ако аматьорът не се справи със задачата? — попита Увесен. — Или реши да продаде оръжието и да офейка с парите?
— Има такава опасност, разбира се, но се предполага, че терористът е преценил аматьора като силно мотивиран. Вероятно има личен мотив, който го подтиква да рискува живота си, за да изпълни поръчката.
— Забавна хипотеза — възкликна Увесен. — Как смяташ да я провериш?
— Не мога. Говоря за човек, за когото не знаем нищо, нямаме представа как разсъждава и дори не е ясно дали ще действа рационално.
— Чудесно — иронично заключи Майрик. — Имаме ли други теории защо това оръжие се е озовало в Норвегия?
— Колкото искаш — успокои го Хари. — Но тази е най-логичната.
— Да, така е въздъхна Майрик. — Работата ни е да преследваме призраци, затова трябва да се опитаме да говорим с този Хохнер. Ще звънна тук-там…
Най-сетне Райт откри ключа и стаята се окъпа в бяла, силна светлина.
Хелена стоеше в спалнята и се оглеждаше в огледалото. Предпочиташе прозорецът да е отворен, за да се ослушва за стъпки по чакъла, изкачващи се към къщата, но майка й много държеше щорите да са спуснати. Погледна снимката на баща си баща си на тоалетката пред огледалото. Винаги се изненадваше колко млад и невинен изглежда той на тази снимка.
Закрепи косата си със семпла шнола, както правеше обикновено. Дали да промени прическата? Беатрис стесни червената муселинена рокля на майка й, за да я нагоди към елегантната, издължена фигура на Хелена. Майка й носела тази рокля, когато се запознала с баща й. Мисълта беше странна, далечна и някак си малко болезнена. Навярно защото в разказите си за тази среща майка й сякаш говореше за други двама души — млади, щастливи, които мислят, че знаят накъде са тръгнали.
Хелена откопча шнолата и тръсна глава, та кестенявата й коса да падне над лицето. Чу се звънецът на вратата. Долови стъпките на Беатрис в коридора. Хелена се отпусна назад на леглото и усети трепет в стомаха си. Не можеше да го спре — сякаш отново е на четиринадесет, влюбена през лятото! Чу как долу разговарят, долови резкия, носов глас на майка си, дрънченето на закачалки, когато Беатрис остави палтото му в преддверието. „Палто!“, помисли си Хелена. Облякъл си е палто, макар че бе една от онези горещи, задушни летни вечери, които по принцип започваха чак през август.
Тя зачака. После чу как майка й извика:
— Хелена!
Тя стана от леглото, закрепи шнолата, огледа ръцете си и повтори на глас:
— Хеле…
Викът на майка й бързо заглъхна, щом Хелена се показа на стълбищната площадка. Предпазливо премести крак на първото стъпало — високите токчета, с които иначе бягаше надолу по стъпалата, изведнъж й се сториха нестабилни и несигурни.
— Гостът ти пристигна — съобщи майка й.
Гостът ти. При други обстоятелства Хелена навярно щеше да се ядоса, задето майка й подчертава по този начин, че не смята простия чуждестранен войник за гост в дома си. Но сега случаят бе различен и на Хелена й идеше да я разцелува, защото не прояви инат, а все пак излезе и го посрещна, преди Хелена да се появи.
