- През шейсет и осма година, ако трябва да сме точни. Римският император Нерон избрал Веспасиан да оглави офанзивата в Юдея, защото Веспасиан заспал, докато Нерон рецитирал пред публика една от поемите си. Разбирате ли, мнозина смятали, че задачата по окупирането на Юдея и унищожаването на Йерусалим е невъзможна. Водените от Йосиф евреи доказали силата и коварството си с унищожаването на Дванайсети легион и мнозина сенатори се тревожели, че Юдея ще измести Рим като господар на света. На всичкото отгоре стените на Йерусалим били високи и добре защитени.
- Значи Веспасиан бил изпратен на невъзможна мисия? - попита Уилсън.
Бартън се усмихна.
- Веспасиан бил талантлив военачалник. Той събрал Пети и Десети легион и ги повел към Юдея. Синът му Тит пък повел Петнайсети легион от Египет и римските войски се срещнали под стените на Йерусалим. Щом си дал сметка, че градът не може да бъде превзет без огромни жертви от страна на римляните и че един опит за атака може да доведе дори до поражение, Веспасиан се заел да завладее останалата Юдея, селище по селище.
- И тогава били скрити свитъците.
- Именно. Главният план на Веспасиан бил да избягва пряка атака срещу Йерусалим. Той можел да прави каквото си иска в Юдея, тъй като по-голямата част от еврейските сили били затворени зад стените на града.
Бартън отпи глътка вода и продължи:
- Накрая Веспасиан заловил водача на евреите Йосиф след обсадата на Йотапата, продължила четирийсет и седем дни, и се канел да го прати в Рим като подарък за Нерон. И точно тук става интересно. Йосиф поискал среща с Веспасиан, който се съгласил неохотно. На срещата Йосиф се обявил за „пратеник на единствения Бог“ и казал на Веспасиан: „Ти ще бъдеш Цезар и император, Веспасиане, и синът ти също“. - Бартьн вдигна пръст. - Имало обаче условия. Йосиф не бивало да бъде пращан на Нерон, нито нараняван.
- И какво станало?
- Веспасиан не бил сред кандидатите за трона на Цезар - рече Бартън. - За целта трябвало да е най-малкото сенатор. Въпреки това бил толкова силно развълнуван от пророчеството на Йосиф, че не изпратил пратеника на единствения Бог в Рим. Държал го в плен, но на безопасно място в Юдея. Естествено, император Нерон бил бесен. Това било дръзко незачитане на властта му. Той отчаяно искал Йосиф да бъде прекаран по улиците на Рим и след това убит пред очите на всички.
Бартън отпи още една глътка вода.
- Преди годината да изтече, в Римската империя царял смут, както било предсказано. Нерон бил свален и се самоубил. Така започнал един от най-нестабилните периоди в римската история. На мястото на Нерон се възкачил Галба, който бил убит от Отон, който пък бил свален от Вителий, който накрая също се самоубил. По време на този двегодишен период на нестабилност верните войски на Веспасиан, които били заети с войната срещу евреите, през юли шейсет и девета година провъзгласили Флавий Веспасиан за император.
- Значи пророчеството се сбъднало?
- Все още не напълно. Сенатът отказал да признае Веспасиан и той бил принуден да прати верните си легиони от Мизия, Панония и Илирик да се бият за властта. Бойното поле бил самият Рим, където войските му се изправили срещу Преторианската гвардия, която защитавала столицата, както и срещу легионите от Галия и Райнланд. След свирепа битка войските на Веспасиан излезли победители, като в хода на сблъсъка опожарили половината Рим. Сенатът нямал избор и бил принуден да признае Веспасиан за император. В същото време Веспасиан и южните му легиони победили евреите и изгорили Йерусалим до основи, както му било наредено.
Уилсън беше поразен.
- Така започнало управлението на Флавиевата династия - продължи Бартън. - Един от най-блестящите периоди в римската история. Римската власт в Британия била консолидирана, бил построен Колизеят и, което е най-важното, в Рим било положено началото на Църквата. В много отношения пророчеството на Йосиф помогнало на християнството да пусне корени в съвременния свят. И благодарение на него свитъците от Мъртво море са достигнали до нас.
- А накрая какво станало с Веспасиан? - попита Уилсън.
- Доживял почти до седемдесет и умрял от естествена смърт. Синът му Тит станал император след него. За първи път императорската власт преминавала от баща на син. - Бартън се усмихна. - И като последна бележка под линия, Веспасиан приел Йосиф в собствената си фамилия и някогашният враг на Рим станал известен като Йосиф Флавий и преживял останалите си земни дни като римски гражданин.
- Еха! - възкликна Уилсън. - Не се меси в пророчество от Бог, каквото и да правиш.
Бартън погледна своя Ген-ЕП в очите.
- Именно.
Тежестта в гърдите на Уилсън изчезна.
Отново последва дълго мълчание.
Бартън се загледа в далечината.
- Знаете ли, идвам на това място вече повече от трийсет и пет години. Открих го, докато проучвах една река недалеч, Ейнджъл Фолс. Между другото, пъстървата е страхотна.
- Фамилията ви е норвежка, нали?
- Да.
