- Този планински масив е образуван от разлома Сан Андреас, който минава точно тук, под нас, където Тихоокеанската тектонична плоча се подпъхва под Северноамериканската. - Той посочи наляво. - Тихоокеанската плоча е там и бавно се измества на север. - После посочи надясно. - Северноамериканската пък е тук и се измества на юг. В резултат се получава всичко това. - На лицето му се четеше възхищение. - Живеем в чуден свят.
Последва мълчание.
- Уилсън, доведох ви тук, за да ви кажа най-ценния урок, който съм научил в живота си - каза накрая Бартън.
Уилсън го погледна.
- Винаги оставай съсредоточен върху положителното. Това е много важно. Изключително важно. – Бартън - дори не се беше задъхал - за пръв път му говореше на „ти“. - Умът ни не е устроен да се защитава от онова, което е вътре в нас. Черногледството е най-големият ни враг. Опитай се да останеш в настоящия момент, ако можеш. - Той се загледа в далечината. - Трябва да го направиш, ако искаш да успееш.
- Нима ме доведохте чак дотук, за да ми кажете това? - изуми се Уилсън.
Реакцията му не разсея Бартън.
- Няма смисъл от подготовка за подобна мисия, ако главата ти не е на правилното място. Обучението не струва нищо, ако нагласата ти е лоша. Трябва да бъдеш позитивен през цялото време - наблегна той. - Трябва да останеш в настоящия момент.
Уилсън захленчи като разглезено дете.
- Кажете ми, че не ме накарахте да измина четирийсет километра само заради това...
- Невеж глупак! - В гласа на Бартън се долавяше гняв. - Искам да внимаваш в това, което ти казвам! Искам да разбереш колко е важно! От значение е не онова, което си прочел или което си мислиш, че е важно - а как действаш на място. Затова сме тук. Ако подхождаш към мисията по същия начин, по който и към този преход, ще се провалиш!
Уилсън беше потресен. Бартън никога досега не му беше държал такъв тон.
- Уилсън, вие рядко сте в настоящия момент. Винаги гледате към бъдещето... и имате склонност към черногледство. Ако нагласата ви остане такава, мисията ще се провали. - Стоманеният поглед на учения беше изчезнал и гласът му отново беше мек. - Мисията ви ще е трудна - във физическо, емоционално и интелектуално отношение. Ще пътешествате до друго време. Това е концепция отвъд рационалното мислене. С нищо не можем да ви подготвим за този елемент с изключение на онова, което ви казвам сега - бъдете позитивен, съсредоточен и в настоящия момент, и ще имате шанс.
Точно в този миг нещо в душата на Уилсън се промени. Той потръпна. Беше необяснимо, сякаш бе пронизан от суровата реалност, която се настани твърдо в него. Думите на Бартън останаха жигосани в ума му. „Позитивен, съсредоточен и в настоящия момент“.
Удовлетворен, че е постигнал целта си, Бартън обгърна с жест гледката около тях.
- Искам да си мислите за това място, когато сте под напрежение и наистина го усещате. - Отново последва дълга пауза. - Престанете да се опитвате да предскажете как ще се развият нещата. Разбира се, научавайте всичко, което можете - фактите. Но оставете мислите за бъдещето. Те само ще ви се пречкат по пътя. - Гласът му бе успокояващ. - Този планински масив е в това състояние от хиляди години. Вярно, развива се, но в известен смисъл си е винаги същият. Това ми действа много утешително. И искам вие също да го запомните.
Седнаха в тревата.
- Това място ще си остане тук много след като ние си отидем от този свят – добави Бартън.
Уилсън се опита да попие всичко, което виждаше. Планински върхове. Гори. Цвета на небето. Начина, по който реката се виеше през долината. Опита се да си представи могъществото на Тихоокеанската и Северноамериканската тектонични плочи, водещи своето сражение долу под тях. И въпреки сблъсъка на това място цареше абсолютен покой. То бе като толкова много неща в живота: във всичко има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед - просто трябва да се вгледаш достатъчно внимателно.
- Запомнете това място - повтори Бартън. - То винаги ми е помагало.
През следващите пет минути цареше тишина. Уилсън се опитваше да разплете мислите, които се блъскаха в ума му. Каза си, че ще мисли за това място, когато е в беда.
- Ще го запомня.
В гърдите му обаче се таеше дълбок ужас, който натискаше сърцето му като тежък камък.
- Трудно ми е да бъда позитивен, щом не мога да разбера защо аз съм човекът, отиващ на тази мисия - каза Уилсън.
- Това е съдбата ви.
- Но какво означава това? Съдба?
Бартън се облегна назад на лакти.
- Ще ви разкажа една история... също свързана със свитъците от Мъртво море. Помните ли, че ви споменах за Флавий Веспасиан, римския пълководец, изпратен да покори Юдея след избиването на Дванайсети легион?
- Разбира се. Когато свитъците били скрити в пещерите около Мъртво море.
