- Защото сме първите хора, стъпващи в този коридор от четири хиляди и петстотин години. И като си помислиш, че светилниците още работят! Изумително. Собственикът на блока, в който живея, не може да поддържа дори асансьорите в работещо състояние.
Тайният вход беше отворен и Уилсън го нямаше, осъзна Висблат. Изчака нетърпеливо пламъците да угаснат и заобиколи изгорелите остатъци от мотоциклета, като се мъчеше да запази спокойствие.
- Вържете дълго въже тук - каза и посочи падналата плоча. - Ето тук. И го пуснете в шахтата. Никой да не влиза вътре. Скоро ще се върна.
Офицерът го погледна уплашено.
- Господине! Не бива да влизате вътре. Ще ви сполети проклятието на Абу ал Хул.
Висблат го изгледа свирепо.
- Суеверен глупак! Изпълнявайте. Завържете въже, ясно?
Офицерът отстъпи крачка назад, обзет от необясним страх: беше зърнал за момент очите на Висблат.
Командирът се обърна и се загледа към недрата на Сфинкса; дълбоко долу трептеше светлина.
- Изпълнявайте.
И скочи в отвора.
Коридорът между Сфинкса и пирамидата на Хафра беше абсолютно прав, поне докъдето виждаха. Бяха падали доста дълго в мрака и нямаше как да определят на каква дълбочина се намират.
- Когато стигнем края - каза Уилсън, като продължаваше да крачи енергично напред, - ще се озовем пред четири входа. Началото на Лабиринта на Хафра.
- Лабиринт ли?
- Да, лабиринт.
- Пак се почва, Уилсън. Поредната пирамида... в поредната страна.
- Как ме намери?
- О, лесен си за откриване.
- Виденията ли?
- Някаква старица стреля по теб в една уличка - каза тя.
- Да... дъртата каирска леля Марта. Едва не ме уби.
Хелена го хвана за ръката и го дръпна да спре.
- Защо са ти тези пирамиди? Моля те, кажи ми...
- Пирамидата на Хафра е построена над естествен енергиен източник. - Уилсън отново тръгна напред. - Гигантски енергиен портал. И аз трябва да го активирам.
- Колко са тези портали?
- Три. Този е вторият. - Уилсън се замисли за момент.
- Къде е Естир?
- При Джордж - отвърна Хелена. - Между другото, имаш много поздрави от него.
- Как е той?
- В момента съди полицейското управление на Хюстън за неправомерно използване на сила и задържане. Спечели ли, ще получи обезщетение. Ако някой извлече полза от цялата тази бъркотия, това ще е той.
Уилсън се усмихна.
- Висблат ли каза, че си видяла? - сети се той и усмивката му изчезна.
- За първи път преди седмица... съвсем случайно, на улицата. Забранено е посещаването на Сфинкса след залез-слънце. Предполагам, че заради теб.
- Стелата на съня може да се отвори само нощем - обясни Уилсън. - През деня не действа.
Явно Висблат наистина знаеше всичко за мисията му.
- Навсякъде из Гиза са разположени войници - каза Хелена. - Медиите твърдят, че било заради заплаха от терористи. Ти не си терорист, нали?
- Зависи от това на чия страна си.
- Моля те, не ме обърквай още повече.
- Разбира се, че не съм терорист. - На Уилсън не му стигна кураж да признае, че Хелена не му е излизала от ума през последните три седмици. - Но около мен не е безопасно - добави той. - Не биваше да идваш.
- Имаш нужда от мен - решително заяви тя.
Изведнъж тишината в коридора бе нарушена от слабо стържене, което се усилваше. След секунди командир Висблат се претърколи на пода само на стотина метра зад тях.
Уилсън и Хелена се спогледаха тревожно.
- Май наистина имам нужда от теб - каза Уилсън и двамата си плюха на петите.
Коридорът най-сетне свърши в добре осветена шестоъгълна стая.
Идеално симетричното помещение беше с островръх таван и стени от правоъгълни варовикови блокове. Имаше пет входа - онзи, през който бяха дошли, и четири други. Шестата стена беше покрита с йероглифи. Шафрановожълтите символи бяха запълнени с катранено- черно. Бяха изумителни.
Това беше загадката на стаята, изписана с египетски йероглифи.
Погледът на Уилсън се стрелна към четирите входа - над всеки имаше по група символи. Многото часове учене се отплащаха - той можеше да преведе въпроса без усилие.
- Следвай изгряващото слънце - прочете той.
Загледа се към надписите, по един над всеки вход.
Не му беше трудно да разпознае символите.
- Север... Юг... Изток... Запад.
Север, посоката на даряващите живот води на Нил. Юг, където расте папирусът. Изток, символизиращ града, живота и храната. Запад, мястото на мъртвите. Египетските гробници се намираха на западната страна на Нил.
Фин пясък се сипеше от малки пукнатини в тавана и се стичаше по стените. Уилсън знаеше какво означава това. Предупреждението на Бартън бе вярно - след минути лабиринтът щеше да се срути и да смаже всичко вътре.
Хелена погледна назад. Висблат тичаше през силещия се пясък към тях.
- По-бързо, Уилсън! - прошепна тя.
- Слънцето изгрява на изток - промърмори Уилсън.
- Това означава, че
