Уилсън се загледа в тържественото лице на фараона Хафра, очертано над него на фона на небето. Носът и брадата на статуята бяха отчупени преди много векове, а самото лице бе пострадало силно от ерозията. Въпреки това огромните каменни очи продължаваха да гледат втренчено и заплашително на изток към Кайро.
- Абу ал Хул - прошепна Уилсън. Бащата на ужаса.
Хелена беше до него, насочила колтовете назад към входа.
- Надявам се да знаеш какво правиш.
Пред гърдите на Сфинкса се издигаше четириметрова стела от червен гранит, поставена тук през 1396 г. пр.н.е. Йероглифният надпис върху нея разказваше историята на египетския принц Тутмос IV, който заспал в сянката на статуята. По онова време Сфинксът бил затрупан до шията в пясък. Според надписа, докато Тутмос спял, Сфинксът се явил в съня му и се оплакал, че тялото му се разпада от пясъците. На принца било обещано един ден да стане фараон, ако го освободи, ремонтира изроненото му тяло и го възстанови в някогашната му слава.
Според надписа Тутмос изпълнил заръката и както му било обещано, след по-малко от година станал фараон на Египет.
Уилсън огледа Стелата на съня. Не си личеше някой да е правил нещо с нея. Той прокара пръсти по стотиците йероглифи, които я украсяваха. Те бяха с различни размери и покриваха плочата изцяло. Уилсън изчисли датата, като взе предвид, че вече минава полунощ, за да определи кои два знака да търси. Бързо откри първия.
Египетски войник изтича пред лапите на сфинкса. Хелена го забеляза и без да се обръща, прошепна тревожно:
- Тук са.
Уилсън откри и втория символ, бръкна в джоба си и извади счупен молив.
- Лошо.
- Разбира се, че е лошо! - изсъска тя.
Той избра по-дългото парче и хвърли другото настрани.
- Не това. Моливът ми се е счупил.
Втори войник пробяга пред отвора.
- Каквото и да правиш, прави го бързо! - примоли се Хелена.
Уилсън вкара острия край на молива във вдлъбнатината, маркираща средата между двата символа, натисна молива в гранита... и се чу леко изщракване.
- Не мърдайте! - извика някой. - Няма да пострадате!
Уилсън удари стелата с юмрук. Нищо!
А после по повърхността на камъка потече струйка бял пясък.
Висблат закрачи към египетските войници в подножието на Сфинкса. Макар че времето беше жизненоважно, не се затича - реши, че ако тича, ще изглежда отчаян и ще проличи, че нещата са извън контрола му.
Посрещна го някакъв офицер със зачервени от сълзотворния газ очи.
- Приклещени са - каза той и посочи. - Въоръжени са.
Висблат погледна, но видя само мрак.
- Идиоти, казах ви да не го пускате там! - изруга той. - Някой да ми донесе прибор за нощно виждане. Бързо!
През визьора за нощно виждане Хелена видя познатото лице на командир Висблат, появило се за миг иззад ъгъла. Пулсът ѝ моментално се ускори.
- Висблат дойде - нервно каза тя. - Тук е от поне две седмици.
- Трябва да ми спечелиш още време - отвърна Уилсън.
- И какво да направя? - кисело попита Хелена. - Да го помоля да почака ли?
- Направи нещо!
Хелена се прицели в резервоара на мотоциклета и дръпна спусъка. Машината експлодира със силен жълт блясък и оглушителен гръм.
Ослепен от ярката светлина, Уилсън беше принуден да прекрати омега-командата.
- Имаш двайсет секунди бонус! - гадно каза Хелена.
Пламъците танцуваха високо във въздуха и температурата между лапите на Сфинкса се повиши. Уилсън отново се съсредоточи върху Стелата на съня - пясъкът вече течеше силно. Въпреки това той отново удари плочата с юмрук, сякаш по този начин можеше да го накара да потече още по-бързо.
Войниците се бяха събрали от другата страна на пламъците и се готвеха да атакуват.
- Десет секунди - каза тя и вдигна колтовете. - После загазваме здравата.
Пясъкът течеше от четирите страни на плочата. Уилсън усещаше как огънят зад него отслабва; светлината бързо намаляваше. Изведнъж се чу пукот и Стелата на съня падна назад.
Пред Уилсън зейна абсолютно черен вход.
Двамата се оттласнаха от гладката каменна стена и полетяха във вертикална шахта, обгърнати в пълен мрак. Падаха сякаш безкрайно дълго в някакъв безкраен абаносов свят. Въздухът фучеше в ушите им. Постепенно тунелът стана полегат и движението им се забави, докато не спряха в мрака.
Чу се тихо изпукване и на стената заигра самотната светлина на меден светилник. После пукането се повтори и блесна ново пламъче. Светилниците се запалваха един след друг и се видя абсолютно прав коридор, водещ към пирамидата.
Във въздуха танцуваха прашинки.
- Следващия път - озъби се Хелена - можеш да кажеш: „Хей, сега ще те бутна в бездънна дупка в земята!“ Просто за разнообразие. Така няма да ми изкараш съвсем акъла!
- Мислех, че ще си ми благодарна - отвърна Уилсън, докато се изправяше.
- Ако това е представата ти за забавление...
Сдържа се и млъкна. Бяха късметлии, че се измъкнаха. Тя прибра единия колт и свали визьора за нощно виждане. Устройството беше непоправимо счупено и Хелена го захвърли. Едва сега обърна внимание на миризмата.
- Мирише доста странно.
Уилсън вече беше тръгнал напред.
