Хелена моментално скочи и стреля три пъти напосоки в мрака. После клекна под прикритието на мастабите и смъкна шлема си.
- Тук са от седмици! - каза гневно тя.
Падналият на една страна мотоциклет продължаваше да ръмжи, фарът му осветяваше огромните варовикови блокове на източната страна на пирамидата на Хафра.
Три коли - сребриста лимузина и два черни „Форд Бронко“ - се носеха по булеварда с палмите, водещ към платото Гиза. Нямаше други автомобили. Когато изкачиха едно възвишение, недалеч от пирамидите видяха проблясъци от стрелба.
- Какво става? - изръмжа Висблат в радиостанцията.
- Притиснахме ги! - отговори приглушеният глас на офицера. На заден план се чуваха гърмежи. - Няма да ни избягат!
- Спрете огъня! - нареди Висблат. - Това е заповед! Не бива да бъде нараняван!
- Те са двама!
- Спрете огъня! - повтори Висблат.
Изстрелите продължаваха да ехтят в мрака, разнообразявани от време на време от някой трасиращ куршум. Уилсън намери приложение на откраднатия визьор за нощно виждане - сложи го на Хелена и го включи.
След като вече можеше да вижда добре, тя надникна иззад гранитния блок, зад който се бяха скрили, и после заяви решително:
- Няма да позволя да ме арестуват! Да го знаеш. Ако трябва, ще се измъкна с бой, но няма да се предам. В никакъв случай.
Точно в този момент се възцари зловеща тишина.
Стрелбата беше спряла.
- Трябва да стигна до Сфинкса - настоя Уилсън. - Жизненоважно е.
- Ако случайно не си забелязал, имаме си неприятности - ядно рече Хелена. - В дюните има поне трийсет войници, които явно не одобряват плановете ти за туристически обиколки.
- Въпреки това отивам!
Хелена го зяпна.
- Ти върви натам - каза Уилсън и посочи другия край на гранитния блок. - Аз тръгвам в обратната посока.
Хелена поклати глава.
- Не. - Беше рискувала всичко, бе дошла чак тук въпреки волята на баща си, за да намери Уилсън. Имаше прекалено много опасности и въпроси без отговор, за да го пусне да продължи сам. Беше въвлечена в това - каквото и да бе
- Трябва да отида! - настоя Уилсън.
- Отиваме заедно - твърдо рече тя.
- Има таен вход - обясни Уилсън. - Между предните лапи на Сфинкса. - Протегна ръце напред и сви юмруци, имитирайки статуята. - Между тях има каменен нагръдник. - Докосна гърдите си. - Входът е зад него и е абсолютно наложително да вляза вътре.
- Да влезем вътре - поправи го Хелена, бръкна в един от многобройните си джобове и извади кутия сълзотворен газ - британски „Пейнс-Уесекс“ за контролиране на масови безредици. Устройството имаше силен експлозив и първо зашеметяваше, а после обездвижваше. – Имаме само един шанс да се измъкнем - заяви Хелена. - Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
- Сигурен съм.
- Един шанс! - повтори тя и се приготви да дръпне халката.
Уилсън дори не трепна.
- Действай!
Хелена посочи падналия мотоциклет.
- На три. - Халката се освободи с метално изщракване. - Едно... две... три!
Запрати с все сили гранатата към войниците и тя избухна във въздуха.р ослепителна светлина, съпроводена от гръм, след което падна в пясъка и забълва разширяващ се облак сълзотворен газ.
Яркият блясък на гранатата освети купето на лимузината и Висблат викна:
- Господи! Казах ви да спрете огъня!
Слушалките му изпращяха.
- Опитват се да избягат!
- Това е онази кучка Хелена Каприарти. Сигурен съм. - Висблат побутна шофьора по рамото и посочи напред. - Карайте към Сфинкса. По-бързо! - Извади своя „Магнум“ 44-ти калибър и провери пълнителя. После отново вдигна радиостанцията.
- Пратете всичките си хора към Сфинкса! Обкръжете го! Никаква стрелба! Разбрахте ли? Те се опитват да стигнат до Стелата на съня.
Хелена изправи мотоциклета, изключи фара и изчака сякаш цяла вечност, докато Уилсън скочи на седалката зад нея. После даде газ, двигателят изрева и двамата полетяха през задушливия дим към Сфинкса. Очите на Хелена горяха от химикалите и тя затаи дъх, за да не се задави.
Войниците бяха навсякъде - някои се превиваха в агония от дима, други бяха заслепени от гранатата и никой не стреляше. Всички бяха за момент извън строя.
Мотоциклетът набра скорост, спусна се в някакво малко дере и изхвърча от другата страна.
Излязоха от отровния облак и се понесоха покрай Храма на долината, като едва не блъснаха двама войници. Никой не стреляше. Отново полетяха високо във въздуха. Хелена бързо зави, спусна се по пясъчния склон между руините и наби рязко спирачка пред Сфинкса.
Уилсън активира командата за нощно виждане и се затича между протегнатите лапи. Звездите блестяха ярко. Сфинксът беше огромен, гигантските му лапи се извисяваха на четири метра и според преценката на Уилсън беше невъзможно да бъдат изкачени. Единственият начин да се стигне до Стелата на съня бе да се върви право напред, между лапите.
Хелена пусна мотоциклета да падне, извади два еднакви пистолета „Колт“ и нервно отстъпи заднешком в задъненото пространство.
