- За да намерят начин да
- Супервойници - прошепна Карин.
Бартън разглеждаше внимателно графиката.
- И твърдиш, че Уилсън ще бъде уязвим?
- Не, не го твърдя категорично. - Дейвин посочи холограмата над тях. - Симулациите показват, че има двайсет и три процента вероятност от малък проблем. Да сме благодарни, че не ни се налага да пращаме Уилсън
- Двайсет и три процента не е чак толкова зле - отбеляза Бартън. Даваше си сметка обаче, че вероятността ще е стопроцентова при прехвърлянето на Уилсън в миналото.
- Защо вероятността се увеличава при пътуване назад във времето? - попита Карин.
- Според моята симулация - всъщност върху нея работихме с Андре - колкото по-назад във времето отиваш, толкова по-тежък става проблемът. Свързано е с магнитната честота на Земята. Нещо, известно като честотата на Шуман.
Бартън преглътна; отчаяно се мъчеше да скрие изненадата си.
- Прехвърлянето - продължи Дейвин - използва магнитното поле на Земята и при възстановяването откъсва малък елемент.
Бартън изтръпна. Това, за което говореше Дейвин, беше тъкмо задачата, с която трябваше да се справи Уилсън.
- Добре че не ни се налага да се тревожим, че го пращаме
През следващите десет минути обсъждаха как действат оптичните тракеноиди и преглеждаха получените от военните данни.
- Един въпрос, просто от любопитство - каза Бартън. - Как бихме могли да се борим с тракеноидната реакция?
- Лично аз бих препоръчал два метода - отвърна Дейвин. - Първо, правим молекулярна ДНК реконструкция на Уилсън, за да усилим тракеноидите му. Но не разполагаме с достатъчно време за това. И второ, можем да го снабдим със специални контактни лещи. Мисля, че това е по-лесното решение - няма да ни е трудно да ги изработим. След прехвърлянето ще можем да проверим тракеноидните му нива и да ги усилим при нужда, в контролирана обстановка. Без рискове. След това няма да ни е трудно да ги рекалибрираме, ако изникне проблем.
- А ако скрие очите си, ще бъде ли в безопасност? - попита Бартън.
- Тъмни очила или нещо подобно ще свърши идеална работа. Всичко, което покрива ириса. Постоянните контактни лещи са малко по-сложни, но мисля, че си заслужават. Очилата са неудобни. Може да паднат и тогава ще имаме проблем. - Дейвин посочи с пръст дясното си око. - Реакцията се предизвиква само при пряк контакт очи в очи. Да, предлагам да използваме затъмнени контактни лещи. Най-добре е да не рискуваме.
Зазвъня телефон и Карин скочи.
Бартън кимна.
- Прав си, Дейвин. Няма смисъл да рискуваме. Заеми се с изработката на лещите.
Карин закри слушалката с длан.
- Бартън. Г. М. иска да те види.
Бартън се зачуди каква ли е причината, но не се обезпокои.
- Кажи му, че идвам.
- Иска да заведеш и Уилсън Даулинг.
Бартън се усмихна насила - това изобщо не му харесваше.
- Кажи му, че ще отидем след половин час.
Едва успяваха да разрешат един проблем, а се появяваше друг.
Кайро, Египет
Платото Гиза
20 декември 2012
23:57
Мисия Исая - ден двайсет и шести
Ръмженето на мотоциклета отекваше от стените на мастабите. Лесно беше човек да си представи, че това е гласът на оживелия Сфинкс. Заедно с него се появи и ослепителна светлина на фар, насочен право към очите на Уилсън. Той беше вдигнал позорно ръце в знак, че се предава. Нямаше къде да бяга. Огледа голите каменни стени. Ако се опиташе да ги прекатери, дали щяха да го застрелят?
- Качвай се! - извика женски глас.
Лъчът леко се отклони и Уилсън успя да види мотоциклетиста. Беше Хелена! Тя вдигна визьора на шлема си и нетърпеливо потупа седалката зад себе си.
- Качвай се! - извика отново. - Бързо!
Уилсън се вцепени.
- Хайде де! - извика тя.
Уилсън най-сетне дойде на себе си, скочи на задната седалка и хвана Хелена през кръста. Тя беше с черен военен екип, два пистолета бяха закачени на някаква бронежилетка с множество джобове, затваряни с велкро.
- Търсих те навсякъде - каза тя.
- Към Сфинкса! - извика Уилсън. - Трябва да идем при Сфинкса!
Хелена извъртя кросовия мотор и излезе със зигзаг на открито - в неправилната посока.
- Към Сфинкса! - отново извика Уилсън. - Трябва да стигна до Сфинкса!
- Навсякъде е пълно с войници! - извика му в отговор тя.
Уилсън се вкопчи още по-силно в кръста ѝ.
- Обърни!
Ярки проблясъци от стрелба осветиха дюните и куршумите засвистяха над главите им. В този момент предното колело пропадна в някаква канавка и двамата изхвърчаха през кормилото и паднаха в пясъка.
