След три обиколки на стаята го приклещиха в ъгъла, но Оутър се престори, че ще строши таблета, ако приближат и една крачка повече.
- Върнете го! - чу се заповеднически глас.
Уилсън се обърна и видя на прага Джаспър Тредуел.
До него стоеше Г. М. И двамата бяха с черни костюми на тънко райе и с редки черни карамфили на реверите. Ясен знак, че Бартън е сериозно загазил.
Г. М. посочи с бастуна си от слонова кост.
- Имате да давате много обяснения, господин Даулинг. Къде точно бяхте през тези двайсет и осем дни?
- Къде е Бартън? - твърдо попита Уилсън.
- Вие ще отговаряте на моите въпроси - каза Г. М.
- Няма да говоря с никого освен с Бартън.
- Бартън е мъртъв - хладно рече Г. М.
- Беше смъртно ранен преди две седмици - потвърди Джаспър.
На Уилсън му призля. Макар да бе подозирал подобен изход още от пристигането си, все пак изстина, когато го чу с ушите си. Предреченото от Висблат се бе сбъднало.
- Как е станало? - попита Уилсън.
- В лабораторията - отвърна Джаспър. - Злополука.
Думите на Висблат отекнаха в главата на Уилсън:
„Активирате ли втория портал, Бартън ще умре“.
- Не е било никаква злополука - рязко рече Уилсън. - Бартън е бил убит.
Всички се вцепениха.
Г. М. се обърна към докторите.
- Всички навън. Ти също, Дейвин.
Уилсън спря професор Оутър, който също се канеше да излезе.
- Остани, професоре.
- Бих предпочел да се махна - каза Оутър и понечи да тръгне към вратата. - Щом няма да ми кажеш какво става, се прибирам вкъщи.
- Трябва ми свидетел. Изчакай тук!
- Защо мислите, че Бартън е бил убит? - попита Г. М.
- Бил е убит! - упорито отвърна Уилсън. - И вие го знаете.
Макар да реагираше енергично, в действителност се чувстваше като изгубено дете. Имаше да анализира толкова много неща, толкова различни гледни точки. Сърцето му блъскаше като бясно; обхващаше го паника. Беше изправен пред конспирация - точно както бе казал Висблат.
- Вие искате отговори, Г. М. Аз също. Но това ще отнеме време. - Уилсън имаше чувството, че главата му ще се пръсне.
- Знаете ли колко ми струва тази ваша глупост? - каза Г. М. - Набъркахте се в самото време. Присъствието ви тук го потвърждава. И в резултат Бартън умря. Замислихте ли се изобщо, че онова, което правите, е погрешно?
Лицето на Бартън се появи в съзнанието на Уилсън.
- Не - отвърна той. - Нито за миг.
През следващите две минути разговорът забуксува. Г. М. сипеше обвинения, а Уилсън се опитваше да спечели време, за да помисли.
- Защо да ви давам повече време? - попита Г. М.
- Бартън ми беше приятел.
- Познавахте се само от две седмици - изсумтя Джаспър.
Г. М. тропна с бастуна пред краката на Уилсън.
- Това няма нищо общо! Ще отговорите на въпросите ми!
- Опитахте се да саботирате мисията ми - обвинително каза Уилсън.
- Няма такова нещо! - отвърна Г. М.
- Изпратихте във времето друг пътешественик, който да ме спре!
Г. М. отстъпи половин крачка назад.
- Не съм пращал никого!
Уилсън се вгледа в очите на стареца.
- В такъв случай не разполагате с всички факти, нали, Г. М.? - Тонът му беше толкова снизходителен, колкото посмя да си позволи. - Там ме чакаше един човек. Човек, изпратен от това време. Затова знам, че Бартън е бил убит. В миналото ми бе казано, че е бил убит, при това съвсем недвусмислено.
- Това е абсурдно - измърмори Джаспър.
Г. М. се обърна към Уилсън.
- Казали са ви, че е бил убит, така ли?
- Точно така. Научих го преди да се върна тук. - Уилсън замълча за момент. - Ето как виждам нещата, Г. М. Имате два избора. - Той вдигна пръст. - Можете да ми се доверите. Така и двамата ще научим истината. - Вдигна втори пръст. - Или можем да се разправяме и няма да ви кажа нищо. - Погледът му не се откъсваше от стареца. - Трябват ми четирийсет и осем часа.
- Защо ви е нужно време?
- Замислилият убийството на Бартън е тук - отвърна Уилсън. - Ако изиграем картите си правилно, може да го разкрием.
- Няма да преговаряме - решително заяви Джаспър. После зашепна в ухото на дядо си, но старецът му махна да се разкара.
- Готов съм да ви дам двайсет и четири часа, господин Даулинг - каза Г. М.
- Четирийсет и осем - заинати се Уилсън. - Два дни не са много време на общия фон на нещата. Важна е истината.
Последва дълго мълчание.
Накрая Г. М. се предаде.
- Държа обаче да науча всичко. Всичко - и сме партньори. Разбрахте ли ме?
Реално погледнато, Г. М. не контролираше положението. И това положение не му се харесваше, ако можеше да се съди по описанието на шефа на „Ентърпрайз Корпорейшън“, направено от Бартън.
За първи път от много време Уилсън започна да мисли ясно.
- Ще ми трябва достъп до всеки и всичко в сграда „Меркурий“. Свитъците от Мъртво море. Файловете на Бартън. Записите на системата за сигурност. - Замълча за момент. - Ще ми трябва и помощта на професор Оутър.
- Как можем изобщо да се доверяваме на Даулинг? - раздразнено викна Джаспър. - Това е глупаво.
Г. М. се обърна към внука си.
