Chestotata na Shuman полностью

Уилсън потупа Оутър по рамото. Професорът веднага натисна един клавиш и над заседателната маса се появи триизмерно изображение, показващо честотата на Шуман според Сеизмологичния център на Северна Калифорния. Графиката показваше стойностите за последните сто и двайсет години.

-      Ще ви помоля да обърнете особено внимание на стойностите от двайсет и първи декември две хиляди и дванайсета - каза Уилсън. - Или така наречената Точка Нула.

На въпросната дата имаше рязко, почти вертикално спадане на стойността. Тя се сриваше от над 11,2 херца до по-малко от 7. Оттогава стойностите отново се покачваха постепенно и в момента бяха 7,45 херца.

-      Тази графика изобщо не се е променила - каза Джаспър и погледна Карин за потвърждение. - Винаги е била такава.

-      Джаспър е прав - съгласи се тя. - Графиката не се е променила.

Уилсън посочи изображението.

-      Точно това искам да кажа и аз.

Дейвин кимаше.

-      Желаете ли да обясните, Дейвин? - подкани го Уилсън.

Дейвин прочисти гърлото си.

-      Предпочитам да не го правя, ако нямате нищо против.

-      Настоявам.

Дейвин закърши нервно ръце.

-      Единственото ми заключение е, че тази реалност се основава на порталите, активирани преди около седемдесет години. Всичко случило се в миналото - бурите в Мексико, Египет и Англия, както и датите - е в съответствие с доклада на Уилсън. Ето защо за мен няма съмнение, че рязкото спадане на честотата на Шуман е било предизвикано от неговите действия след прехвърлянето му.

-      Но графиката си беше същата и преди пътуването във времето - отново се усъмни Джаспър.

-      Дейвин? - обади се Уилсън.

-      Графиката щеше да е друга, ако той не беше активирал порталите.

Отново последва дълго мълчание. Уилсън се обърна към Г. М.

-      Бартън ми каза, че сте били загрижен относно намесата в миналото... и последиците от евентуални действия върху бъдещето. Графиката доказва, че тази реалност - Уилсън обгърна с жест всичко около себе си - зависи от събитията, случили се по точно определен начин.

-      Кажете ми защо честотата на Шуман продължава да се покачва - каза Г. М.

-      Уилсън не е специалист в тази област - намеси се Джаспър.

-      Интересно ми е да чуя мнението му - контрира старецът.

-      Заради страха - отвърна Уилсън. - Честотата на Шуман се покачва, защото милиарди хора се страхуват... от бъдещето... от властите... от другите. - Уилсън си спомни какво беше видял и почувствал. - Вестниците и телевизията подемат всичко зло и небалансирано в света, усилват го милион пъти и го вкарват в домовете на хората, сякаш болестта е норма. Същото се случва и с нас, тук и сега. В началото на века всички, с които се срещнах, се питаха непрекъснато какво имат да губят и размишляваха колко зло има на този свят. Всички бяха уплашени, а дори не го осъзнаваха. На подсъзнателно ниво всички живееха в страх. И колкото повече се опитваха да се защитят, толкова по-уплашени ставаха. - Замълча за момент. - Честотата на Шуман несъмнено се покачва от страх. Човешкият мозък, който е много мощно електрическо устройство, допринася за това. И в някои случаи, при наличието на достатъчна сила и големина, той може да претовари цялата ни планета.

-      Темата за страха ми е добре позната - каза Г. М. - Успееш ли да накараш хората да се страхуват, получаваш власт.

-      Напълно съм съгласен, Г. М. И властта е причината Бартън да бъде убит. - Уилсън се наведе напред в опита си да изглежда уверен. - Не бях единственият пътешественик в миналото. От „Ентърпрайз Корпорейшън“ беше пратен друг Ген-ЕП със задачата да ме спре. След малко ще идентифицирам втория пътешественик.

Категоричната увереност на Уилсън накара всички да се спогледат неразбиращо.

-      Информацията ми е нужна - прошепна Уилсън в ухото на Оутър. - Без нея загазвам здравата.

Професорът написа на екрана пред него:

ТРЯБВА МИ ОЩЕ ВРЕМЕ!

Уилсън нямаше друг избор, освен да рискува, така че каза високо:

-      Джаспър Тредуел, вие несъмнено сте въвлечен в този заговор.

-      Това обвинение ли е? - отвърна Джаспър.

-      Просто констатация на факт.

Джаспър се обърна към дядо си.

-      Той се държи като прокурор. Това не е съд. И няма да позволя да ме съдят. Трябва да сложим край на това сега, преди господин Даулинг да опита да оваля доброто ми име в калта.

-      Вие сте замесен - решително заяви Уилсън. - И аз ще го докажа. - Потупа професор Оутър по рамото. - Второто изображение, моля.

Оутър обаче не откъсваше очи от малкия екран. Лицето му беше напрегнато. Нишката данни, която анализираше, като че ли сочеше към друг свитък. Трудно му беше да разбере как е възможно това.

-      Второто изображение, моля! - повтори Уилсън. Оутър най-сетне го чу, натисна клавиш и във въздуха се появи нова холограма. Картината показваше Джаспър. Беше отбелязана датата - 21 май 2081 г., два дни преди прехвърлянето на Уилсън.

Очите на Джаспър се разшириха, но външно той запази спокойствие.

-      Престанете с това нелепо представление, преди да се изложите като пълен глупак.

Уилсън обаче продължи да говори.