Хелена държеше щурвала на малкия пътнически самолет, който се носеше с 250 км/ч малко над океанската повърхност. Точно в този момент светлината на слънцето се изля като златен килим по водата пред тях. Странно, но Хелена имаше чувството, че се намира точно там, където иска; не ѝ се беше случвало от много месеци. Търсенето ѝ беше приключило и отговорите изглеждаха съвсем наблизо.
Беше шантаво, но тя се усмихна.
Уилсън посочи към предния прозорец.
- Опитай да се придържаш към посоката, където в момента се намира слънцето. Това ще означава, че летим на югоизток. - Усещаше, че увереността на Хелена расте с всяка секунда. - И още нещо - добави той. - Гледай да не се забиеш в някоя нефтена платформа. Има ги навсякъде.
Усмивката ѝ изчезна.
Хюстън, Тексас
Полицейско управление на Хюстън
27 ноември 2012
07:15
Мисия Исая- ден трети
На вратата на кабинета се почука.
- Влез - извика Висблат. Седеше в една и съща поза от изписването му от болницата. На челото му се мъдреше широка лепенка и цялото му лице бе в синини. Здравата беше очукан при разбиването на хеликоптера. Лявата му ръка беше пукната и гипсирана до лакътя, имаше няколко счупени ребра и навехнат ляв глезен. Предвид обстоятелствата беше цяло чудо, че бе излязъл от катастрофата почти невредим. Пилотът не беше извадил такъв късмет.
Вратата се отвори и на прага се появи детектив Робинсън. Висблат го измери с поглед.
- Защо още сте тук? - Смяната на Робинсън трябваше да приключи в 03:30 сутринта.
- Вагнер се обади, че се е разболял, сър. Останах до идването на заместника му.
Детектив Робинсън много добре знаеше за инцидента на Ричи Роуд и съответно бе предпазлив. Висблат беше накарал пилота да вдигне хеликоптера във въздуха без разрешение и в резултат машината се беше разбила. Носеха се слухове, че кметът ще връчи на Висблат заповед за уволнение веднага щом влезе в кабинета си тази сутрин. Само след няколко часа командирът официално щеше да бъде изхвърлен. Но докато не пристигнеха документите, детектив Робинсън възнамеряваше да следва процедурата.
- Какво искате? - попита Висблат.
- Дойдох да ви запозная с обстановката, сър.
- Е? — нетърпеливо каза Висблат.
Робинсън се приготви за гневната реакция на началника си.
- Сър... оказва се, че преследваният се е измъкнал. Бяхте прав. Отвлякъл е самолет от международното летище. Машина на „Тексас Еър“ за къси полети.
- А вие ми казахте, че бил много лошо ранен! - обвинително заяви Висблат.
- Докладите ни не са били верни.
- Как е възможно това?
- Очевидно нe е бил човекът, станал жертва на онази автомобилна катастрофа, командир.
Без да обръща внимание на болежките, Висблат стана. Яростта се надигаше в гърдите му.
- Казах ви, че ще избяга по този начин, нали? Казах ви!
Сърцето на детектив Робинсън биеше лудо.
- Смятаме, че самолетът се е разбил, сър - колебливо рече той. - След излитането се насочил на североизток към залива, след което изчезнал от радара. Центърът за управление на полетите изгубил сигнала на транспондера секунди по-късно. Казаха, че това може да означава само едно - че самолетът се е разбил в морето.
- Има ли съобщения на очевидци - изненадващо спокойно попита Висблат.
- Не, командир. Засега няма. - Висблат като че ли приемаше много добре новините. Всъщност изглеждаше почти радостен. „Явно полудява“, реши Робинсън.
- Докато не получите потвърждение, самолетът не се е разбил... нали? - каза Висблат. - Не разбирате ли? Това е номер. Уилсън лети на юг за Мексико и най-вероятно поддържа ниска височина, за да не бъде засечен от радарите. - Потупа с палец долната си устна. - Аз бих постъпил точно така.
Последва дълго мълчание.
Коментарът привлече вниманието на детектив Робинсън.
- Командир, издирваният „Уилсън“ ли се казва? Току-що споменахте това име. Да го включа ли в доклада си?
Висблат вдигна очи. Бръчките по челото му показваха, че внимателно обмисля въпроса.
- Не, детектив, не е необходимо. Просто мисля за него с това име.
Командирът отиде до прозореца и вдигна щорите. Ярките лъчи на изгряващото слънце нахлуха през мръсните стъкла. За първи път от много месеци пускаше слънчева светлина в кабинета си.
- Ужасно е, че се е измъкнал.
- Имам и друга новина - каза Робинсън и отново се приготви за избухване. - Изпратиха ме да ви кажа, че издирването вече не е във вашата юрисдикция.
Висблат се обърна. На светлината раните по лицето му изглеждаха много по-зле.
- Нека позная - каза той. - Вече е федерален въпрос, нали?
- Да, сър. Обадиха се от ФБР. Те поемат цялото разследване. Нямам нищо общо с това. Казаха ми го само преди минути.
- Разбирам. - Висблат се усмихна насила. - Нормалната процедура при отвличане. - Закуцука обратно към бюрото. - Кажете ми какво е станало на летището.
- Бил е с някаква жена. Руса жена. Помагач. Отвлекли са самолет недалеч от терминала.
- Имало ли е пътници на борда?
- Не, сър. Никакви пътници. Само двамата са.
Висблат се съсредоточи.
- Витлов самолет?
