Самолетът се носеше над брега и абаносовите води на Мексиканския залив. В далечината слънцето натрупваше великолепно оранжево сияние непосредствено под линията на хоризонта.
- Не разбирам защо Висблат ме преследва - каза Уилсън. - Просто е необяснимо. Излъга за мен пред медиите... каза, че съм бил сериен убиец. -— Потърка се по бузата и щеше да продължи, но се разсея от добермана, който влезе в кабината. - А къде е другото куче? По- голямото?
- Тайсън. Висблат го застреля.
- Убил го е?
- Да.
- Джордж добре ли е?
- Здравата го цапардосаха по главата. Но е жив. Обадих се в полицията, но оттам ми казаха само, че е задържан. - Хелена го погледна. - Защо носиш слънчеви очила? Вече изобщо не е светло.
- Колкото по-малко знаеш за това, толкова по-добре.
- Обеща ми, че ако ти помогна, ще ми разкажеш всичко! Аз изпълних своята част!
- Така трябва - каза Уилсън. - Без очилата не виждам нищо. - Би казал всичко, за да я накара да престане да го разпитва. От самото начало беше решил, че няма никакво намерение да ѝ казва истината.
Избута щурвала напред и самолетът се понесе надолу. Оборотите се вдигнаха и машината започна да се тресе - индикаторът за скоростта мина в червената зона. Зазвуча предупредителен сигнал.
Център за управление на полетите
Международно летище Хюстън
27 ноември 2012
06:45
Шестима мъже и жени стояха около една от многото кръгли наблюдателни станции в Центъра за управление на въздушното движение в Хюстън. Огромният монитор показваше всички полети в континенталната част на Съединените щати. Екранът бе пълен с малки квадратчета, повечето зелени, които бавно се местеха във всички посоки; към тях бяха прикрепени по няколко реда информация - номер на полета, тип машина, дестинация. Всички обаче следяха движението на един самолет - „Сааб 340“ на „Тексас Еър“, отбелязан в червено.
-Не може да са терористи - каза техническият ръководител. В джоба на ризата му имаше четири химикалки. - Насочват се право към открито море.
- По-добре да не изключваме нищо - отвърна директорът на въздушното движение. Той беше най-главният в помещението и единственият, облечен в костюм.
- Скоростта му се покачва - обади се един от координаторите. - И губи височина.
- Нещо не е наред. Ще ги изгубя - каза друг.
- Ако се спусне под сто и петдесет метра, ще излезе извън обхвата на радара ни.
Техническият ръководител посочи опознавателния код.
- Всичко е наред. Все още улавяме сигнала от транспондера му. Успокойте се. Посоката му е север-североизток, но иначе сте прав, бързо губи височина.
Червеният сигнал изведнъж изчезна. Събралите се мъже и жени се спогледаха неразбиращо. Самолетът беше изчезнал.
- Трябва да са се разбили! - каза някой.
- Незабавно уведомете Бреговата охрана. - Директорът на въздушното движение нервно избърса устата си с ръкав. - По-бързо!
Някъде над Мексиканския залив
„Сааб 340“
27 ноември 201 2
06:46
Уилсън свали бушона на транспондера и небрежно го метна през рамо.
- Това няма да ни трябва. - Дръпна щурвала назад и самолетът се изравни и полетя на югоизток на максимални обороти непосредствено над бляскавата вода. Уилсън знаеше, че на тази височина максималната им скорост ще е ограничена, а оттам и обхватът им, но трябваше да платят тази цена, ако искаха да останат невидими за радара.
Слънцето се подаде над хоризонта и златното сияние плъзна във всички посоки. Уилсън погледна Хелена, която беше изпаднала в шок.
- Ще те помоля за една услуга - каза той. - Искам да поемеш за малко управлението. - Докато говореше, нагласяше автопилота, за да не позволи на самолета да се спусне на височина под трийсет метра.
Хелена го изгледа яростно.
- Сериозно ли говориш?
- Просто дръж спокойно щурвала. Ако сметнеш, че ще се ударим в нещо, достатъчно е само да го дръпнеш към теб. Съвсем лесно е.
- Как ли пък не!
- Моля те за услуга.
- Не си в положение да ме молиш за каквото и да било!
Уилсън вдигна ръце от щурвала и Хелена усети как самолетът бавно се накланя наляво.
- Хвани го! - изтърси тя, но Уилсън само ѝ се усмихна и не помръдна. Самолетът се наклони още повече. Останала без избор, Хелена пъхна пистолета под лявото си бедро, сграбчи щурвала и изравни машината.
- Така е по-добре, нали? - каза той.
- Поеми щурвала! - извика тя.
- Не.
- Поеми го! Ще се разбием!
- Всичко ще е наред...
- Поеми го!
Той разкопча предпазния си колан и стана.
- Беше ужасен ден, нали?
- Ти си абсолютен задник!
- Щом казваш. - Уилсън ѝ обясни как да управлява, но пропусна подробността за автопилота, след което посочи висотомера. - Гледай да стоиш под сто метра височина, иначе ще цъфнем на нечий радар. Не искаме това да се случи,нали?
- Нищо не разбирам от управление.
- Ти вече управляваш - окуражително рече той. - Просто повярвай в себе си.
