- Няма как да знаеш. Помогни ми обаче и ще направя всичко възможно да обясня.
- Сигурен ли си, че можеш да го управляваш?
- Стига да има гориво.
Хелена прехапа устна.
- Имам чувството, че ще съжалявам, и то много.
И с тези думи изтича към металната стълба и се качи в самолета.
Хвърли бърз поглед към празния салон, после към кабината. Един пилот седеше сам пред уредите за управление. Таблото светеше ярко. Хелена небрежно потупа с пистолета пилота по рамото. Четири нашивки.
- Капитане, поемам управлението на този самолет - каза тя. Пилотът се обърна и впери поглед в дулото. - Нямате нищо против, надявам се?
- Не, госпожо - отзивчиво каза опуленият от страх пилот.
- Има ли други на борда?
- Не, госпожо.
- Ако изпълнявате каквото ви казвам, няма да пострадате.
Докато Хелена подкарваше пилота надолу по стълбата, Уилсън доведе Естир за нашийника.
- Сигурен ли си, че не ти трябва някой, който да управлява това нещо? - попита тя.
- Абсолютно - отвърна Уилсън.
Хелена нареди на пилота да бяга и той се втурна презглава към спасителния терминал. В същото време Уилсън се качи по металната стълба и спря, препречвайки входа.
- По-добре рискувай с полицията - каза и понечи да затвори вратата под носа на Хелена.
Спомените за преживяното през последните двайсет и четири часа преминаха за миг през ума ѝ. Нямаше начин да позволи на Уилсън да я изостави. Тя се провря покрай него и влезе.
- Здравата съм загазила. Най-добрият ми избор е да остана с теб. Бог да ми е на помощ. - Изблъска го настрани и затвори вратата. - Оставам!
Голямата червена дръжка се завъртя обратно на часовниковата стрелка и запечата херметически салона.
- Виждам - рече Уилсън и посочи към задния край на салона. - Провери все пак дали на борда няма още някой. - И влезе в пилотската кабина.
Първото, което провери, беше горивото - и двата резервоара бяха наполовина пълни. Огледа уредите и превключвателите. Разпозна всичко — навигационни компютри, изкуствени хоризонти, висотомери, уреди за контролиране на скоростта. Седна в лявата седалка и остана така за момент. Рядко се случваше някой да има шанс да открадне самолет, още по-малко с достатъчно основателни причини. Загледа се през предното стъкло. Навсякъде тичаха хора, други се взираха в него през прозорците на терминала. Време беше да се маха оттук.
Хелена се настани в седалката на втория пилот. Налягането в кабината вече се покачваше.
- Няма никой - каза тя. Погледна през предния прозорец и видя стотиците лица, които я зяпаха. - Май събрахме тълпа.
Ръцете на Уилсън полетяха над копчета и лостове.
- Е, може да се очаква, когато отмъкваш самолет пред самия терминал.
Хелена закопча колана си.
- Сигурно ни мислят за терористи. - Замисли се за последствията от това. - Сериозно сме загазили.
Уилсън провери акумулатора и погледна таблото над главата си. Малка синя светлина потвърждаваше, че е изпълнил всичко правилно. Той натисна още няколко копчета и завъртя ключа за включване на първия двигател.
Чу се вой и самолетът се разтресе. Светлините примигнаха за момент, после левият двигател изрева. Голямата перка се въртеше непосредствено до прозореца на Уилсън. Той обичаше това усещане. Бяха минали повече от десет години, откакто бе сядал за последен път в пилотска седалка. Сигналната светлина замига - всичко работеше нормално. Време беше да включи втория двигател.
Полицаи от антитерористичната спецчаст, облечени в черни униформи, се взираха през прозореца на терминала. После затичаха към изхода.
- Въоръжени са! - каза Хелена.
Вторият двигател също заработи. Уилсън включи хидравликата и системата против заледяване, натисна двата педала едновременно и автоматичната спирачка се освободи. Той сграбчи щурвала, завъртя го максимално надясно и даде газ. Турбините „Дженеръл Електрик“ вдигнаха обороти - но незнайно защо машината не искаше да помръдне.
- Колелата са блокирани! - извика Хелена. Беше видяла застопоряващите блокове, докато се качваше в самолета. - Дай повече газ!
Полицаите тичаха към самолета с насочени автомати.
Уилсън избута лостовете на газта още напред. Ревът на двигателите от силен стана оглушителен. Кабината се тресеше диво. И тогава самолетът изведнъж подскочи, освободи се от блоковете и се понесе към мрака.
Антитерористите изпопадаха на земята, когато лявото крило се понесе покрай тях, вдигайки ураганен вятър.
- До пилота на „Тексас Еър“ шест девет шест пет - разнесе се суров глас по радиото. - Незабавно се върнете при терминала. Повтарям. До пилота на „Тексас Еър“ шест девет...
Уилсън завъртя един превключвател и гласът млъкна.
- Не си ли дават сметка, че се опитвам да се съсредоточа? - Той спусна максимално задкрилките. - И така... къде е пистата, по дяволите?
Светлините по земята образуваха неразгадаема плетеница. Ято полицейски коли летеше през мрака към самолета.
- Там! - посочи Хелена. - Ето там!
