- Признавам, не мога да съм абсолютно сигурен, че става въпрос именно за вас. Но сред милиардите хора на тази планета именно вие имате подходящия генетичен модел. Това все пак означава нещо. Имам чувството, че ако успеем да пратим някого назад във времето, този някой трябва да сте вие.
Уилсън не се сдържа и се изкиска.
- Колко подходящо само - застанал съм до тоалетна чиния. Знаете ли, аз пък си мисля, че това е знак! Сам го казахте - съвпадения не съществуват.
Уилсън нервно закрачи напред-назад по черните плочки. Довечера отново щеше да му е трудно да заспи.
- Всичко това е много странно. Давате си сметка, нали?
Продължи да крачи. Най-много го тревожеше фактът, че идеята му харесва - идеята, че е специален. И обещанието за приключение.
- Да си представим, че можете да ме пратите назад в миналото - каза Уилсън. - Приемам, че няма да ми се налага да убивам никого, когато стигна там. Тогава какво трябва да направя?
Бартън разтри слепоочията си.
- Все още не съм разшифровал напълно текста на мисията, но мога да ви кажа следното. Надзирателя е избран да се върне във времето и да задейства три енергийни портала, които регулират потока магнитна енергия през земната атмосфера.
Уилсън съвсем се обърка.
- Какво означава това?
- Тези портали са като огромни часовници, които регулират самото време.
- Искате да се върна седемдесет години в миналото и да задействам няколко гигантски часовника? - Уилсън замълча. - Та това е нелепо!
- Можете да се подигравате колкото си искате, но технически казаното от вас е вярно. Именно това е Мисия Исая - мисия, предречена в свитъците от Мъртво море.
Уилсън отново седна на тоалетната. Имаше чувството, че ще повърне.
- Кажете ми, защо магнитното поле на Земята трябва да се регулира или както там го казахте? Ако може, обяснете го като на съвсем обикновен човек.
Очите на Бартън проблеснаха.
- Това ще ви хареса. Запитвали ли сте се защо всеки ден изглежда по-кратък от предишния? Защо времето тече все по-бързо и по-бързо с годините?
- Да.
- Значи разбирате за какво говоря?
- Да. Всеки има това чувство.
- Правилно, всеки го има. Причината е в това, че магнитната честота в земната атмосфера се увеличава. И в резултат на това времето наистина тече по-бързо.
- Но според теорията на атомния часовник скоростта на времето е константа.
Бартън се изсмя пренебрежително.
- Атомният часовник се влияе точно така, както и всичко друго. Ще ви дам пример. Вземаме два много точни атомни часовника и ги синхронизираме. Поставяме единия на земята, а другия в совалка, която обикаля три пъти планетата с максимална скорост, след което каца. Когато сравним устройствата, ще установим, че атомният часовник, обикалял в околоземна орбита, е изостанал от часовника на земната повърхност. Изостанал с няколкостотин наносекунди - точно според формулата за забавяне на времето на Айнщайн.
- И какво доказва това?
- Това доказва, че времето е еластично. Че може да бъде разтягано и свивано.
- Добре, Бартън. И какво от това, че времето се движи по-бързо?
Бартън потърка брадичката си.
- Ако скоростта на времето надхвърли определена граница, светът и всичко в него ще полудее. Последствията в психологически и биологически план са ужасни, при това в глобален мащаб. Ако искайте вярвайте, но Мисия Исая е свързана със забавяне на времето до скоростта, с която трябва да тече, а оттам и с предпазването на всички нас.
Уилсън не искаше да се замисля сериозно върху тези неща. Просто информацията беше твърде много, за да я възприеме цялата.
- И аз съм онзи Надзирател? - попита той с тон, който загатваше колко абсурдно му звучи това.
- Да, Уилсън, мисля, че може би сте.
Това „може би“ направи впечатление на Уилсън. Той внимателно разгледа възможностите. Първо: Бартън е напълно побъркан. Второ: „Ентърпрайз Корпорейшън“ все пак се интересува от омега-програмирането, но това вече му изглеждаше малко вероятно. Трето: професор Оутър бе разбъркал мозъка му и всичко това беше някаква шантава, но интересна илюзия. И накрая четвърто: всичко, казано от Бартън, е самата истина. Замисли се за момент. Най-плашещият сценарий беше последният.
- Да преразгледаме договора - предложи Уилсън. Време беше да вдигне мизата, за да види как ще реагира Бартън. - Нали помните онзи Рембранд на третия етаж? Спящото бебе с майка му. Искам да го включите към всичко останало.
Някъде над Мексиканския залив
„Сааб 340"
27 ноември 2012
07:55
Мисия Исая - ден трети
Внезапно раздрусване рязко върна Уилсън в реалността.
Той си сложи слънчевите очила, излезе от тоалетната и тръгна към пилотската кабина. Турбулентността като че ли се беше засилила значително. Докато залиташе по пътеката, потупа Естир по главата и продължи към малката врата. Кучето изглеждаше доста щастливо при дадените обстоятелства, сякаш изобщо не го интересуваше какво става.
