- Няма значение кое летище ще изберем. Властите ще ни арестуват веднага щом кацнем. Може и да ти звучи странно, защото си идиот, но лично аз съм сигурна, че „Тексас Еър“ си искат самолета.
- Няма да кацаме на летище - отвърна той. - В средата на руините има просторен площад. Би трябвало да е достатъчно голям, за да се приземим там.
- Да не си луд?
- Спокойно мога да приземя машината, без да ни убия. Имай мъничко вяра.
- Имай мъничко вяра!? - Хелена завъртя очи и пльосна назад в седалката. - Какво правя тук, по дяволите?
Уилсън се обърна към нея.
- Нямам представа, ако питаш мен.
Хелена го зяпаше.
- И за протокола, не ми харесва да насочваш оръжие към мен. Повече не го прави - твърдо рече той.
Хелена си помисли за баща си и какво ли си мисли той сега. Единствената му дъщеря е замесена в отвличане на самолет. Сигурно беше ужасно ядосан и проклинаше, че е приела твърде сериозно ролята си на „бунтовник без кауза“. Или по-скоро не беше на себе си от мисълта, че определено е за психиатрията.
Обърна се към Уилсън.
- Докато те нямаше, имах видение, в което ти се взираше в отражението си в огледалото в тоалетната. За какво си мислеше?
Уилсън се опита да скрие изненадата си.
- Мислех си за събитията, които ме доведоха тук.
Нещо подсказа на Хелена, че казва истината - просто го усещаше. Пое си дълбоко дъх. Имаше странното чувство, че познава Уилсън, и макар той да я дразнеше ужасно, изпитваше някакво необяснимо доверие към него. Не разбираше защо, но му вярваше.
- Предлагам ти сделка - рече тя. - Кажи ми истината и ще ти помогна.
Уилсън нямаше желание да сключва никакви сделки. Искаше просто Хелена да напусне жива и здрава живота му, за да може да се съсредоточи върху мисията си.
Хелена прибра пистолета в якето си и огледа кабината.
- Това, което си тръгнал да правиш, трябва да е важно. Просто трябва. Иначе нямаше да отвлечеш самолета.
- Отвлякох самолета, защото полицията ме преследваше.
- Да, но го отвлече, за да отидеш някъде. Има някаква причина да го правиш. Сигурна съм.
Чичен Ица, Мексико
„Сааб 340"
27 ноември 2012
10:55
Мисия Исая - ден трети
Дъждът се сипеше върху Чичен Ица на вълни.
Заобиколеният от гъста джунгла древен град представляваше серия тревисти площади, между които бяха пръснати най-различни каменни постройки, обитавани за последен път преди повече от 950 години. В центъра на това зловещо, някога изпълнено с живот място се издигаше подобна на планина сива пирамида, чудо на строителния гений - El Castillo. Съоръжението с плосък покрив, изградено от варовикови блокове, се издигаше застрашително над горите на Юкатан и всичко около него изглеждаше миниатюрно и незначително.
Градът обаче бе мъртъв. Древните владетели и воините, занаятчиите и селяните отдавна ги нямаше. Някогашният център на вселената на майте беше принизен до една от „туристическите атракции“ на Мексико - при това доста популярна. Хиляди хора идваха всяка година да се възхитят на архитектурата и завладяващата история на великата и понякога брутална култура, процъфтявала някога тук.
Бял ибис се носеше плавно през тропическия дъжд. Птицата изведнъж смени посоката, защото ревът на приближаващи двигатели смути утринното спокойствие. Стресната от засилващия се грохот, птицата полетя надолу към спасителната зеленина на джунглата.
„Сааб 340“ на „Тексас Еър“ се спусна ниско над изоставения град, след което изчезна обратно в облаците. Грохотът на перките се понесе в небето, докато самолетът описа широка дъга, излезе от мъглата, проблесна в другия край на града и отново се издигна към облаците. Шасито се спусна със стон. Задкрилките се отвориха в максимална позиция и самолетът се спусна за последен заход.
- Ти си абсолютно побъркан - заяви Хелена. - Знаеш го, нали? - Стегна предпазния си колан максимално. - Това е тъпо. Адски тъпо - вече започваше да дрънка.
- Каза, че ще го направиш, но знаеш ли какво? Част от мен не вярваше. - Тя погледна добермана в седалката зад нея. През последните петнайсет минути се бе мъчила да измисли как да обезопаси животното с помощта на два предпазни колана през гърдите му.
Уилсън почука уредите, показващи оставащото гориво. Двата резервоара бяха празни. Напълно празни. Правенето на втори кръг над града беше рисковано, но бе за предпочитане, отколкото кацането слепешком. Той отново повтори наум процедурата за приземяване - задкрилки, въздушна спирачка, спойлери, намаляване на оборотите. Отново погледна уредите. Трябваше да е максимално прецизен. И щеше да се наложи да натисне здравата спирачките, след като колесниците докоснат земята.
Турбулентността в облаците се засилваше.
Двигателите бръмчаха. Видимостта бе сведена до нула. По предното стъкло се образуваха капчици. Внезапно прочутият град изникна в мъглата. Явно валеше от известно време и на централния площад се бяха образували локви, някои вероятно твърде дълбоки. Иригационните канали преливаха.
- Адски тъпо — отново каза Хелена.
