Двамата излязоха, като Дейвин не спря да говори нито за миг.
Вратата се затвори и Бартън отново остана сам. Шепотът на вълните отново изпълни стаята. Ученият седна и се загледа в електроенцефалограмата на Уилсън. Тя обясняваше много неща. Той включи кода за привилегирован достъп.
- Система... Г-1-СС, ниво ВЗ, Залата на свитъците. Уилсън Даулинг.
Холографското изображение отново затрептя над бюрото му. Уилсън продължаваше да чете внимателно свитъците на Исая, ред след ред.
Уилсън вече беше избраникът на Бартън за опитното прехвърляне. Не защото беше по-умен, по-млад или по-склонен да съдейства. Причините съвсем не бяха толкова рационални, а представляваха съчетания от ЕЕГ резултатите, странните му действия със списъците и простото инстинктивно усещане, че не друг, а именно Уилсън е Надзирателя. След ЕЕГ резултатите щеше да му е трудно, но не и невъзможно да убеди екипа, че е взел правилното решение.
Уилсън продължаваше да чете свитъците; нямаше и представа, че току-що е одобрен.
Бартън прегледа внимателно резултатите от другите изследвания. Те също бяха интересни. Оказваше се, че при г-н Уилсън Даулинг няма обичайни неща. Което беше добре. Единствено необичаен човек можеше да бъде пратен на подобна мисия.
Джунглите на Източно Мексико
120 км западно от Канкун
27 ноември 2012
12:13
Мисия Исая - ден трети
Светът около Уилсън бавно се появи във фокус, сякаш изплуваше от мъгла. Всичко се движеше. Тучна зелена растителност се носеше покрай прозореца на колата. Валеше ситен дъжд. Чистачките бяха включени. Зад волана седеше жена, която му беше позната. Спомените от пътуването бавно започнаха да се сглобяват в ума му - намираше се в Мексико, легнал на задната седалка на откраднат джип, а това не беше сън. Десният крак го болеше - от огнестрелната рана - и го мъчеше ужасна мигрена, сякаш група перкусионисти са репетирали в главата му цяла седмица.
Хелена караше по кален път през джунглата. На дясната ѝ буза имаше тъмна синина. Естир клечеше до нея с подадена през прозореца глава и се наслаждаваше на гледките и миризмите. От време на време облизваше събралата се на носа ѝ вода и продължаваше радостното си бдение.
Уилсън беше изял ужасен пердах. Челюстта го болеше и бе лошо подута от едната страна. Долните му зъби се клатеха. На дясното бедро имаше импровизирана превръзка - Хелена беше откъснала ивици от някакви дрехи, които бе намерила в колата. За щастие кръвта от раната почти беше спряла да тече.
Известно време Уилсън наблюдава Хелена.
- Благодаря, че ме спаси - успя да каже най-сетне той. Тя го погледна. Русата ѝ коса се беше разпиляла по лицето ѝ.
- Събудил си се. - Намръщи се, когато видя раната под дясното му око. - С теб трябва сериозно да си поговорим. Милион долара награда... обучени убийци по петите ти. Мисля, че е време да обясниш какво става. - Колата забави ход и спря. - Кажи ми...
Уилсън се усети, че слънчевите очила лежат на седалката до него, и моментално ги грабна и си ги сложи, въпреки случилото се на стъпалата на Каракол. Хелена трябваше да се нахвърли върху него, когато видя очите му, но като че ли бе неподвластна на тракеноидната реакция - нещо напълно невъзможно според Бартън.
- Защо всички се опитват да те убият? - попита тя.
- Ти все още не си се опитала.
- Онези типове ти се нахвърлиха и се опитваха да те пребият. Защо им е да го правят?
Уилсън бръкна в джоба си и извади четири пакетчета сухари. Бяха станали на трохи.
- Дай ми само минутка да разбера какво става.
- Трябва да си по-открит с мен - изсумтя тя.
С болезнен стон Уилсън седна, отвори едното пакетче и изсипа съдържанието му в устата си. Дъвченето беше болезнено, но се нуждаеше от храна. С все още пълна уста той посочи пътя и каза:
- Май е по-добре да продължиш.
В жалък опит за компенсация ѝ подаде останалите пакетчета и отново се пльосна на задната седалка.
- Естир сигурно е гладна.
Загледа се през прозореца, но не джунглата изпълваше мислите му - Уилсън се унасяше в спомените с надеждата да намери някои отговори...
Калифорния, Америка
Сграда „Меркурий", ниво ВЗ -
Залата на свитъците
14 март 2081
20:50
9 дни преди опитното прехвърляне
Уилсън стоеше под купола на залата. Въздухът бе абсолютно сух, с нула процента влажност. Беше прекарал тук повече от два часа и главата го болеше. Реши, че възможните причини за това са три. Първо, че е обезводнен. Второ, че е поел твърде много информация за твърде кратко време. И трето... че мозъкът му всеки момент ще се пръсне.
С изключение на няколко думи Уилсън наистина можеше да чете свитъците от Мъртво море, при това почти без усилия. Вече почти нямаше съмнение, че това се дължи на „Система за номериране на Стронг“. Уилсън си спомняше всяка номерирана дума (имаше 12 858 уникални думи), както и всички дефиниции. Това бе свидетелство за силата на омега-програмирането на професор Оутър - макар че технически то не бе предназначено за подобни неща.
