Тъкмо беше приключил с четенето на Книга Естир. Историята разказваше за освобождаването на евреите от Персия и как първият министър Аман предал царя си Артаксерс. Уилсън спря и се замисли върху прочетеното. Предателството беше най-лошото престъпление, което можеше да си представи, тъй като се извършваше от човек, на когото имаш доверие. Не винаги е лесно да разпознаеш врага си.
Сега Уилсън четеше Книга на Исая. Премести се две крачки наляво и спря при поредния лошо запазен пергамент. През цялото време си даваше сметка, че в текста са скрити много повече неща от самите разкази. В него бяха втъкани схемите за построяване на времеви портал и подробностите на мисия, предопределена преди повече от две хиляди години.
Внезапно тишината бе разкъсана от познат глас.
- Какво правите, Уилсън? - Бартън най-сетне излезе от сенките. - Нали казахте, че не можете да ги четете - обвинително добави той.
- Просто ги гледам, нищо повече.
Лъжата беше толкова куца, че чак се почувства унизен.
- Прочетохте цялата Книга Естир и по-голямата част от Исая.
Уилсън се опита да се направи на изненадан.
- Така ли?
- Откъде знаете кой свитък кой е?
- Да приемем за момент, че мога да чета свитъците. Какво означава това за вас?
Бартън сложи ръка върху една от витрините.
- Освен факта, че хич не ви бива като лъжец ли?
- Да, освен това.
- Означава, че явно сте нещо повече, отколкото предполагах. - Бартън бръкна в джоба на лабораторната си престилка и извади таблета си. Погледна дисплея, за да се увери, че никой не ги подслушва. - Ако питате мен, това може да е само добро. Честно казано, просто искам да знам, че се разбираме. Че сме откровени. За мен това е много по-важно от всичко друго. Наистина не ми пука дали можете да четете свитъците, или не. Явно си имате причини да пазите лингвистичните си умения в тайна. Готов съм да ви оставя да продължите да го правите.
- Може би трябва да поговорим за това - рече Уилсън.
Лешниковите очи на Бартън бяха напълно спокойни.
- Това наистина не е важно за мен. Но ще ви кажа нещо - каквото и да сте направили, за да увеличите изкуствено интелигентността си, това се е отразило върху мозъчната ви дейност. Вашата ЕЕГ показа засилени алфа- и бета-вълни около темпоралните ви лобове. Това е проблем и за двама ни. Виждал съм подобен феномен само веднъж, а и двамата знаем, че церебралното програмиране е незаконно. Така че нека не го обсъждаме.
Уилсън го гледаше потресен.
Главният учен на „Ентърпрайз Корпорейшън“ отново погледна спокойно таблета си.
- Ако искаме да продължим със следващата фаза на мисията, което е личното ми желание, ще трябва да работим заедно. Отсега нататък не можете да се мотаете сам и да четете староеврейски текстове. Възможно е да ви наблюдават. Затова ще ви помоля за в бъдеще да се опитате да се правите на малко по-глуповат, отколкото сте. Можете ли да го направите заради мен?
- Мисля, че да - малко притеснено отвърна Уилсън. Бартън сякаш винаги беше с една крачка напред.
- Приключихте ли тук? - попита ученият.
Уилсън погледна останалите пергаменти от Книга на Исая. Те трябваше да почакат друг удобен момент.
- Да, приключих.
- Добре.
- Мога ли да ви питам нещо? - каза Уилсън, докато вървяха към изхода.
- Разбира се.
- Как дешифрирахте свитъците?
Бартън погледна таблета си.
- Какво ще кажете да поговорим навън? Вечерта е прекрасна. Тук е твърде рисковано да се обсъждат подобни неща.
В асансьора мълчаха.
Когато вратата се отвори, Бартън махна небрежно на охранителя. Минаха през ярко осветеното мраморно фоайе и излязоха в нощта.
- Обожавам това време на годината - каза Бартън. - Приятно и топло.
Тръгнаха по пътеката към разположените на тераси градини зад сградата. Въздухът не помръдваше и ярките звезди сияеха в абаносовото небе. Накрая Бартън наруши мълчанието.
- Чували ли сте някога за Медния свитък от Кумран?
Уилсън поклати глава.
- Трябва ли да съм чувал?
Бартън се потърка по брадичката.
- Медният свитък е неразделна част от ставащото тук. Бил открит в пещера номер три на двайсети март хиляда деветстотин петдесет и втора, заедно с други пергаменти. Той наистина е изработен от мед и е единствен по рода си, нещо изключително необичайно. Отначало учените смятали, че е някаква карта на съкровище. Текстовете по него описват местоположението на десетки подземни скривалища, в които се предполагало, че се пазят ценностите от Иерусалим- ския храм. Смята се, че това били най-великолепните богатства в еврейския свят. Има списъци на хиляди изделия от злато, сребро и скъпоценни камъни. Според преданието съкровището било скрито след като легионите на Веспасиан обсадили Йерусалим през март седемдесета година. Споменах за това в деня, в който се срещнахме.
- Помня.
