Пит бръкна във вътрешния джоб на якето си, извади пакета, който му бе дал капитан първи ранг Бигалоу, и го разви. Беше забравил да вземе със себе си въже или корда, но се задоволи с канапа на пакета. Когато приключи, той отстъпи назад от пъна, който някога е бил висока мачта, и се загледа в импровизираното си творение.
Вехт и избелял, червеният флаг на параходната служба „Бялата звезда“, който Бигалоу бе сграбчил от забравата преди много години, отново се развя гордо над непотъваемия „Титаник“.
Сутрешното слънце вече пръскаше лъчите си над източния хоризонт, когато Сандекър скочи от пилотската кабина на вертолета и мина наведен под въртящите се витла, придържайки с ръка шапката си. Ръчните прожектори все още осветяваха надстройката на пострадалия лайнер, а по палубите бяха пръснати сандъци с инструменти за различни етапи на монтаж. Цялата нощ Пит и екипът му бяха работили робски, напрягайки се като бесни да организират спасителните операции.
Руди Гън го поздрави изпод един ръждясал вентилатор.
— Добре дошъл на борда на „Титаник“, адмирале — усмихна се Гън. Тази сутрин като че ли всички от спасителната флотилия изглеждаха усмихнати.
— Как е положението?
— Спокойно засега. Пуснем ли в действие помпите, ще можем да изправим наклона му.
— Къде е Пит?
— В гимнастическия салон.
Сандекър спря в крачка и се вгледа в Гън.
— В гимнастическия салон ли каза?
Гън кимна и посочи към отвора в една от отвесните стени, чиито назъбени краища напомняха за работата на ацетиленовата горелка.
— Влезте оттук.
Помещението беше широко четири и половина метра и дълго дванайсет метра и бе заето от цяла дузина мъже, всеки от които бе толкова погълнат от работата си, че сякаш нехаеше за странния комплект от старинни и покрити с ръжда уреди, монтирани на пода, застлан с линолеум, който някога е бил цветен. Сред тях имаше приспособление за гребане, причудливи на вид неподвижни велосипеди, свързани с голям кръгъл часовник за отчитане на разстоянието, закачен на стената, няколко механични коня с изгнили кожени седла и един друг уред, за който Сандекър беше готов да се закълне, че прилича на механична камила и който, както се увери после, се оказа точно това.
Спасителният екипаж вече бе оборудвал помещението с радиопредавател и приемник, с три преносими електрически генератора, захранвани с газ, същинска малка гора от прожектори върху стативи, компактен малък камбуз а ла Рюб Голдбърг5, цял куп бюра и маси от разглобяеми алуминиеви тръби, сандъци и няколко походни легла.
Когато Сандекър се приближи, Пит, Дръмър и Спенсър бяха скупчили глави и изучаваха изрязан чертеж на лайнера.
Пит вдигна поглед и махна за поздрав.
— Добре дошъл на Големия Т, адмирале — сърдечно каза той. — Как са Мъркър, Киъл и Чавез?
— Настанени са благополучно в лазарета на „Каприкорн“ — отвърна Сандекър. — Едва-що се възстановиха и вече молят доктор Бейли да ги върне на работа. Молба, ще добавя аз, отправена все едно към стена. Бейли настоява да останат под наблюдение още двайсет и четири часа — иди и разубеждавай човек с неговия ръст и решителност. — Сандекър подуши въздуха и сбърчи нос. — Божичко, каква е тази миризма?
— На плесен — отвърна Дръмър. — Просмукала се е във всяко ъгълче и пукнатина. Няма отърване от нея. И е само въпрос на време, преди мъртвият морски свят, който съпътства корабокруширалия лайнер, да започне също да смърди.
Сандекър обхвана с жест на ръката помещението.
— Приятно местенце сте си намерили — отбеляза той, — но защо избрахте за подготвителната работа гимнастическия салон, а не мостика?
— Нарушихме традицията от практическа гледна точка — отвърна Пит. — Мостикът не върши никаква работа при мъртъв кораб. От друга страна, гимнастическият салон се намира в средата на кораба и предоставя еднакъв достъп както до носа, така и до кърмата. Освен това е в близост и до приспособената за вертолета площадка на покрива на салона на първа класа. Колкото по-близо се намира техниката ни, толкова по-продуктивно ще работим.
— Не можех да не попитам — каза сериозно Сандекър. — А сам трябваше да се досетя, че не сте избрали този музей на механичната чудовищност просто за да подготвите програма за физически упражнения.
Нещо в купчината от прогизнали останки до стената в дъното на гимнастическия салон привлече вниманието на адмирала и той се запъти натам. Постоя известно време, загледан мрачно в остатъци от скелет на някогашен пътник или член на екипажа на „Титаник“.
— Интересно, кой ли е бил този нещастник?
— Вероятно никога няма да узнаем — рече Пит. — Положително всички зъболекарски протоколи от 1912 година отдавна са унищожени.
Сандекър се наведе и огледа костите на таза.
— Мили боже, това е било жена!
— Пътничка или от първа класа, която е предпочела да изостане по-назад, или пък от трета класа, която се е качила на лодъчната палуба, след като всички спасителни лодки са били вече хвърлени във водата.
— Открихте ли други тела?
