Когато дошло лятото и дамата, която се казвала мадона Изабела, съгласно нашия обичай се преместила в едно от най-красивите си имения извън града, една сутрин се наложило мъжът й да замине за няколко дни; тогава тя пратила вест на Леонето да дойде при нея, той се зарадвал безкрайно много и тръгнал веднага. Но и месер Ламбертучо научил за заминаването на нейния съпруг, затова възседнал коня си, препуснал към имението, пристигнал и почукал на вратата. Като го видяла, слугинята на дамата изтичала при нея — мадона Изабела била в стаята си с Леонето, — викнала я настрана и й казала: „Мадона, пристигна месер Ламбертучо. Той е сам и е долу.“ Като чула това, дамата се почувствувала най-нещастната жена на тоя свят, но понеже се бояла много от него, помолила Леонето да не се ядосва, загдето ще се наложи да го скрие зад завесата на леглото, докато отпрати месер Ламбертучо. Леонето, който се страхувал от Ламбертучо не по-малко, отколкото дамата, се скрил където му казали, и дамата заповядала на слугинята си да отиде и отвори на месер Ламбертучо. Слугинята го посрещнала, той слязъл от коня, вързал го на куката в двора и се изкачил по стълбата. Дамата излязла да го посрещне на горния край на стълбата, усмихнала се, поздравила го, доколкото могла, с най-любезни слова и го запитала как е. Рицарят я прегърнал и целунал, след което казал: „Душо моя, казаха ми, че вашият съпруг отсъствува от къщи, и аз дойдох, за да прекарам известно време с вас.“ Двамата влезли в стаята, затворили вратата и месер Ламбертучо почнал да се забавлява с мадона Изабела.
Не щеш ли, докато той се забавлявал с дамата, съпругът й се върнал преждевременно и най-неочаквано и за самата нея. Слугинята го забелязала, когато той наближавал къщата, хукнала веднага към стаята на мадона Изабела и й съобщила: „Мадона, господарят се завърна; мисля, че е вече на двора.“ Като чула това, дамата си рекла, че с нея е свършено: в стаята й имало двамина мъже, а рицарят нямало как да се скрие, тъй като конят му бил вързан на двора. Въпреки това тя веднага съобразила какво да направи, скочила от леглото и казала на месер Ламбертучо: „Месер, ако наистина ми желаете поне малко доброто и искате да ме избавите от смърт, направете каквото ще ви кажа сега: извадете си кинжала, вземете го в ръка, хукнете надолу по стълбата, престорете се на страшно разгневен и повтаряйте непрекъснато: «Кълна се в господа-бога, че следващия път няма да ми избягаш». А ако мъжът ми се опита да ви задържи или пък ви запита за нещо, не казвайте нищо друго освен това, което чухте сега от мен; качете се на коня си и не оставайте при мъжа ми.“ Месер Ламбертучо казал, че е готов да го направи: измъкнал кинжала си и с пламнало лице (отчасти поради току-що изпитаното удоволствие, отчасти и от яд поради завръщането на рицаря) направил както му заръчала дамата. В това време мъжът й слязъл от коня си и тъкмо се чудел на кого ли е другият кон, видял месер Ламбертучо, който тичал по стълбата, слисал се и от думите му, и от вида му, и го запитал: „Месер, какво значи всичко това?“ Но месер Ламбертучо пъхнал крак в стремето, скочил на седлото и без да каже друго освен: „Кълна се в Господа Бога, че следващия път няма да ми избягаш“, пришпорил коня си и препуснал.
Почтеният човек влязъл в къщи и на стълбата срещнал своята съпруга, която изглеждала изплашена и объркана; той я запитал: „Какво става? Кого заплашваше месер Ламбертучо, защо беше така разгневен?“ Мадона Изабела се дръпнала към стаята си, за да може Леонето да я чуе по-добре, и отвърнала: „Месер, никога не съм брала такъв страх като днес Изведнъж тук се появи някакъв младеж, когото не познавам и когото Ламбертучо гонеше с кинжал в ръка; младежът се втурна в стаята ми, понеже намерил вратата отворена, и ми каза, треперейки от страх: «За бога, мадона, помогнете ми, за да не ме убият пред очите ви». Аз станах и тъкмо се канех да го разпитам кой е и какво става, когато долетя и месер Ламбертучо и викна: «Къде си, предателю?» Аз обаче застанах на вратата и му попречих да влезе, а той беше толкова учтив, че като видя колко ще ми бъде неприятно, ако влезе в стаята ми, поговори с мен и си тръгна, както сам си могъл да се увериш.“ Съпругът й казал: „Добре си постъпила, жено; щеше да бъде голям позор, ако в нашия дом беше извършено убийство, а месер Ламбертучо е постъпил много лошо, втурвайки се да преследва човек, приютил се в нашия дом.“ После запитал къде се намира този младеж. Мадона Изабела отвърнала: „Месер, не зная къде се е скрил.“ Тогава рицарят викнал: „Къде си? Излез, не се бой!“
