Цялото ми тяло, от пръстите на краката до космите на главата, изведнъж замръзва, сякаш го хвърлят в огромен фризер. През съзнанието ми преминават несвързани образи, като безразборно взети кадри от филм: Алекс в наблюдателната зала с коса, която напомня корона от есенни листа; Алекс се обръща и показва тривърхия белег под лявото си ухо; Алекс се навежда към мен и прошепва: „Аз съм безопасен. Няма да ти направя нищо лошо“. Думите отново напират в мен, но този път не усещам как излизат, не усещам почти нищо.
— Не се е получило и ти си излъгал, за да можеш да си завършиш образованието, да си намериш работа, да получиш списък с момичета и всичко. Но всъщност не си… все още си… може да си…
Не мога да произнеса тази дума: болен. Неизлекуван. Заразен. Изведнъж ми се повдига.
— Не — почти извиква той и ме стряска. Правя крачка назад, маратонките ми се хлъзгат по неравното, покрито с водорасли дъно и за малко не потъвам, но когато Алекс понечва да ме задържи, бързам да избягам от ръцете му. Погледът му се втвърдява, сякаш е взел някакво решение.
— Казвам ти, че никога не съм бил подлаган на лечение. Никога не са ме оценявали. Нямам списък с момичета.
— Това е невъзможно — едва намирам въздух аз. Думите излизат като шепот. Небето над мен се завърта. Синьото, розовото и червеното се смесват по странен начин и ми се струва, че някои части от него започват да кървят. — Невъзможно! Ти имаш белега!
— Белег — поправя ме той малко по-тихо. — Просто белег. Не онзи.
Обръща се така, че да мога да видя белега добре.
— Три малки точици във формата на обърнат триъгълник. Лесно е да се имитира. Със скалпел, с остър нож, с какво ли не.
Отново затварям очи. Вълните се блъскат в мен и движението им нагоре-надолу, нагоре-надолу, ме кара да мисля, че наистина ще повърна точно тук, във водата. Преглъщам, за да разсея усещането, и се опитвам да потисна желанието да изкарам всичко от себе си. Отварям очи и питам прегракнало:
— Как…?
— Опитай се да ме разбереш, Лена. Аз… ти се
— Как? — повтарям по-силно въпроса си аз.
Умът ми зацепва на думата „лъжа“, направо се впримчва в нея. „Няма начин да избегнеш оценяването, освен ако не излъжеш. Няма начин да прескочиш процедурата, ако не излъжеш. Трябва да си излъгал.“
Алекс мълчи известно време и аз решавам, че се е изплашил, че няма да ми каже нищо повече. Почти ми се иска да е така. Иска ми се времето да се върне назад, до момента, когато произнесе името ми със странен глас, до онзи миг на триумф от победата в състезанието. До онова завладяващо чувство на щастие и усещане за свобода. Може да се състезавала обратно до брега. Да се срещнем и утре и да опитаме да изкрънкаме няколко пресни рака от рибарите на кея.
Но той заговаря:
— Аз не съм оттук. Не съм роден в Портланд. Не и в града.
Говори с онзи тон, който хората имат, когато ти казват нещо, което ще разбие сърцето ти. Мило, дори нежно, сякаш това ще смекчи удара от жестоките думи. „Съжалявам, Лена, но майка ти създаваше големи проблеми“. Сякаш това ще прикрие жестокостта, която прозира под тях.
— Откъде си?
Всъщност няма защо да питам. Вече знам. Истината изниква неканена пред мен, разбива ме на хиляди парченца и те се пръскат по водата. Но една част от мен продължава да се надява — докато Алекс не го потвърди, може и да не е така.
Очите му не изпускат моите, той кима с глава назад, към границата, отвъд моста, към онази постоянно движеща се маса от клони, листа, лиани и треви.
— От там — казва той или може би само ми се струва, че го казва. Устните му се движат едва. Но значението е ясно.
Той идва от Пустошта.
— Невалиден — отронва се от устните ми. Думата стърже по гърлото ми. — Ти си Невалиден.
Давам му последен шанс да отрече. Но той не го прави. Само потръпва леко и казва:
— Винаги съм мразел тази дума.
В същия момент осъзнавам нещо: неслучайно Каръл продължава да ме подкача, че все още вярвам в Невалидните, неслучайно и досега, докато върти изкусно куките за плетене в ръцете си, без да вдига поглед от тях — тик, тик, тик, — а те почукват една в друга и металът проблясва в ръцете й, поклаща глава и казва: „Предполагам, че вярваш във вампири и върколаци“.
Вампири, върколаци и Невалидни: все същества, които могат да скочат върху теб и да те разкъсат на парчета. Страшни същества.
