Стигам до нас, без да погледна нито веднъж назад. Улиците са празни и тихи, след няколко минути денят ще изчезне, ще дойде нощта, а с нея и вечерният час, който ще бди над нас като гигантска топла прегръдка.
Погледнете го от този ъгъл: когато навън е студено и зъбите ви тракат, се увивате в зимно палто и шал, слагате и ръкавици, за да се предпазите от студа. Границите са като шапки, шалове и зимни палта за цялата ни страна. Те държат най-страшната болест далеч от нас, за да сме здрави и щастливи.
След установяването на границите Президентът и Консорциумът трябвало да се погрижат само за още нещо, за да можем всички да живеем спокойно и щастливо. Голямото хигиенизиране1 (понякога наричано „бомбардировката“) продължило по-малко от месец, но след това всички видове били прочистени от болестта. Правителството използвало малко старомоден метод, но приключило с тази зараза веднъж завинаги, както майка ви почиства с едно движение на гъбата кухненските плотове. Било лесно като детска игра…
Ще ви издам една тайна за семейството си: няколко месеца преди датата за процедурата сестра ми се зарази от deliria. Влюби се в едно момче на име Томас, който също не беше излекуван. Двамата се шляеха по цял ден из поляните с диви цветя и закрили очи от слънцето, шепнеха обещания и клетви един на друг, които никой от тях не изпълни. Тя не спираше да плаче и веднъж ми сподели, че Томас обичал да целува сълзите й. И досега, щом се сетя за това — тогава бях на осем години, — усещам солен вкус в устата си.
Болестта навлизаше все по-дълбоко в нея, разяждаше вътрешностите й като животно. Тя спря да се храни. Понякога успявахме да я накараме да хапне нещо, но след минути тичаше в тоалетната и повръщаше всичко. Започнах да се страхувам за живота й.
Естествено, Томас разби сърцето й и това не беше изненада за никого. В книгата „Ш-ш-т“ се казва: „
Но дори и тогава тя отказваше процедурата и спокойствието, което би й донесла. В определения ден се наложи да я държат четирима учени и да й бият няколко инжекции с успокоителни, преди да се предаде, да спре да драска с дългите си остри нокти, които не бе рязала от седмици, да пищи, проклина и зове Томас. Гледах как идват за нея, как я влачат към лабораториите и седях в един ъгъл разтреперана от ужас, докато тя плюеше, хапеше и риташе, и мислех за мама и татко.
От този ден започнах да броя месеците до моята процедура, въпреки че бях на светлинни години от нея.
В края на краищата сестра ми беше
Томас също беше излекуван. Ожениха го за Ела, която някога беше най-добрата приятелка на сестра ми, и сега всички са щастливи. Преди няколко месеца Рейчъл ми каза, че двете семейства ходят заедно на пикник и на квартални забави, защото живеят близо едно до друго. Четиримата се събират, разговарят тихо и любезно и нищо от миналото не нарушава спокойствието на днешното им приятелство.
