Ден за изповед полностью

Дани не каза нищо. Продължаваше да се взира в телевизора. Предаваха на живо от Китай. Сега в Хефей беше нощ и цареше зловещо мълчание. Журналистите гледаха мълчаливо. Мълчаха и въоръжените войници с очила, маски и защитни комбинезони, които ги удържаха зад бариерите. На фона на черното небе в далечината се виждаха червеникавооранжеви сияния. Думите бяха излишни. По-близките кадри — недопустими. Спасителите изнемогваха и за да се предотврати разпространението на епидемии, бе заповядано да се пристъпи към масово изгаряне на телата. В долния десен ъгъл на екрана имаше малка диаграма.

Загинали според последните сведения: 77606

— Боже мой… — ахна Дани.

За пръв път чуваше какво става в Китай. Бе открил случайно, когато след излизането на отец Бардони включи телевизора новини около полицейското преследване.

— Дани… — обади се Хари зад него.

Изведнъж Дани грабна дистанционното от ръба на леглото и го насочи към телевизора.

Щрак.

Екранът изгасна.

Дани погледна Хари, после Елена.

— Бихте ли ни оставили насаме, сестро? — тихо изрече той на италиански.

— Разбира се, отче…

Елена хвърли бърз поглед към Хари, после излезе. Щом бравата щракна, Дани се завъртя към брат си.

— Кардинал Маршано е болен. Трябва да се завърна в Рим… Нуждая се от помощта ти.

— В Рим? — изненада се Хари.

— Да.

— Защо?

— Казах ти вече.

Хари свирепо изгледа брат си. Ето че пак се връщаха към предишния разговор, когато Дани изключи напълно.

— Не, нищо не си ми казал, освен че кардинал Маршано е болен.

— Знаеш, че не бива да говоря за това…

— Добре, щом не бива. Да опитаме друга тема… Как разбра отец Бардони, че си тук?

— От игуменката на Елена…

— Добре. Продължавай.

— Какво да продължавам? — глухо попита Дани. — Трябва да стигна до Рим, това е… Не мога да вървя. И до тоалетната не мога да ида без чужда помощ…

— Тогава защо не тръгна с отец Бардони?

— Той трябва да бърза. Ще хване самолет от Милано… а аз едва ли мога да мина през аерогарата, нали, Хари?

Хари плъзна длан по устните си. Явно Дани си бе възвърнал не само паметта, но и старото упорство.

— Дани, показват снимките ни по телевизията. И всички вестници ги поместват. Колко крачки според теб ще успеем да направим в Италия?

— Щом се измъкнахме, значи можем и да се вмъкнем.

Хари се вгледа в брат си, опитвайки се сам да открие отговора, който не получаваше.

— Преди малко ме предупреди да бягам, докато съм жив. Сега настояваш да се пъхна в устата на вълка. Какво ти стана?

— Преди малко не знаех какво е положението.

— И какво е положението?

Дани не отговори.

— Нещо става във Ватикана — настоя Хари. — Какво, по дяволите?

Дани продължаваше да мълчи.

— Маршано искаше аз и всички останали да повярваме, че си мъртъв — упорито продължи Хари. — Пазеше те… Каза ми: „И двамата ще загинете. Брат ви — защото знае. Вие — защото ще допуснат, че ви е казал.“ А сега можеш да прибавиш и Елена… Ако искаш да заложа своя, твоя и нейния живот, тогава кажи и останалото, дявол да те вземе.

— Не мога… — прошепна Дани едва чуто.

— Кажи ми причината — повиши глас Хари. Беше твърд, дори груб в стремежа си да получи отговор.

— Аз… — Дани се поколеба.

— Искам да знам причината, по дяволите.

За дълго настана тишина, сетне Дани проговори.

— В твоя бизнес, Хари, му казват адвокатска тайна. В моя го наричат изповед… Разбра ли сега?

Хари се вцепени. Изобщо не бе помислил за изповед.

— Маршано се е изповядал пред теб?

— Не съм казал кой и какво е изповядал, Хари. Просто ти обясних защо… не бива да говоря.

Хари му обърна гръб и се загледа през прозорчето в дъното. Искаше поне веднъж като възрастни да са на една и съща страна. Искаше Дани да му повярва дотолкова, че да разкрие истината. Но сега бе ясно, че просто не може.

— Хари — тихо каза Дани, — кардинал Маршано е пленник във Ватикана. Ако не отида, ще го убият.

Хари се завъртя.

— Кой го държи?… Фарел?

— Ватиканският държавен секретар. Кардинал Палестрина.

— Защо? — ахна Хари.

Дани съвсем леко поклати глава.

— Не мога да ти кажа…

Изведнъж Хари се върна до леглото.

— Искат да разменят теб срещу Маршано. Това е сделката, нали?

— Да… Само че няма да стане. Двамата с отец Бардони ще измъкнем кардинала. Затова Бардони се върна сам — за да подготви почвата, а и защото не можехме да поемем риска да ни заловят заедно.

Хари го изгледа смаяно.

— Ще измъкнете Маршано от Ватикана? Двама души, при това единият сакат, срещу Фарел и държавния секретар? Дани, тръгваш не просто срещу две могъщи личности, а срещу цяла държава.

Дани кимна.

— Знам…

— Ти си луд.

— Не… Просто съм последователен. Обмислям всичко докрай… Можем да го направим… Не забравяй, че съм бил морски пехотинец. Знам някои фокуси…

— Не — отсече Хари.

Дани се надигна.

— Какво „не“?