— Мистър Нобъл, обажда се Бени Гросман от нюйоркската полиция.
Все още по бельо, Бени Гросман бе разхвърлял бележките си по кухненската маса. Обаждаше се на Нобъл, защото Маквей му бе поръчал да го стори, ако не получи вест от него. А Бени имаше мощно, почти свръхестествено предчувствие, че Маквей няма да позвъни. Поне днес.
За десет минути той изложи какво бе открил:
Александър Томпсън, специалист по експериментални компютърни програми. През 1962 година се пенсионира по здравословни причини и напуска Ню Йорк. Заселва се в Шеридан, щат Уайоминг, където среща писател, работещ върху сценарий на научно-фантастичен филм за холивудско студио. Името на писателя е Хари Симпсън, а на студиото „Американ пикчърс“. Срещу двайсет и пет хиляди долара в брой Александър Томпсън е помолен да състави компютърна програма за машина, способна да насочва прецизно скалпела по време на операция, като по този начин напълно замества хирурга. Разбира се, всичко това е чиста теория, фантастика, футуризъм. Но все пак трябва да е нещо, което наистина да работи, макар и несъвършено. През януари 1966 Томпсън предава програмата. Три дни по-късно е открит прострелян на един селски път. Разследването установява, че в Холивуд няма нито Хари Симпсън, нито „Американ пикчърс“. Компютърната програма на Александър Томпсън изчезва безследно.
Дейвид Брейди проектира прецизни инструменти за една малка фирма в Глендейл, Калифорния. През 1964 година основният пакет акции на фирмата е закупен от „Алама стийл лимитед“ със седалище в Питсбърг, Пенсилвания. Брейди получава задачата да проектира механична ръка с електронно управление. Ръката трябва да има същата свобода на движение като човешката китка и да е в състояние да насочва скалпел с изключителна точност по време на операция. Завършва работните проекти и ги предава за оценка само четирийсет и осем часа преди да го открият в басейна му. За удавяне не може да става и дума. В сърцето на Брейди е забит алпинистки пикел. Две седмици по-късно „Алама стийл“ фалира и прекратява своята дейност. Проектите на Брейди изчезват безследно. Никакви следи и от „Алама стийл“, сякаш компанията изобщо не е съществувала. Банковите преводи на суми за заплати водят към „Уентуърт продъктс лимитед“ със седалище в Онтарио, Канада. „Уентуърт продъктс“ фалира по-малко от седмица след „Алама стийл“.
Мери Рицо Йорк, доктор по физика, работи за „Стандард текнолъджис“ в Пърт Амбой, Ню Джърси. Фирмата е специализирана в изследване на ниските температури и има договор с „ТЛТ интернешънъл“ от Манхатън — компания за превоз на замразено месо от Австралия и Нова Зеландия до Великобритания и Франция. През лятото на 1965 година ТЛТ решава да разшири своята дейност и Мери Йорк е помолена да разработи програма, която би дала възможност за превоз на втечнен природен газ с хладилни супертанкери. Общата идея е, че при ниски температури газът се втечнява и тъй като не съществуват презокеански тръбопроводи, може да бъде превозван с танкери. За целта Мери Йорк започва експерименти със свръхниски температури. Отначало работи с азот, който се втечнява при 196 градуса под нулата по Целзий. По-късно експериментира с течен водород, а накрая с хелий, който се втечнява при 269 градуса под нулата. С помощта на течен хелий други материали също могат да бъдат охладени до тази температура. Мери Йорк е бременна в шестия месец и работи до късно в лабораторията. На 16 януари 1966 година внезапно изчезва. Лабораторията е подпалена. Четири дни по-късно вълните изхвърлят близо до Атлантик сити нейния труп с отчетливи следи от удушаване. Всичките й записки, формули и планове са изгорели в пожара или отнесени от неизвестния убиец. Два месеца по-късно „ТЛТ интернешънъл“ фалира, а президентът на компанията се самоубива.
— Маквей искаше да знае още две неща — продължи Бени. — Компанията „Майкротаб“ от Уолтъм, Масачузетс, е хвърлила топа през май същата година. Второто, което го интересуваше…
Йън Нобъл бе записал целия разговор с Бени Гросман. Когато свършиха, той направи копие за личния си архив и с касетофон под мишница се отправи към строго охраняваната стая на Лебрюн в Уестминстърската болница.
След като затвори вратата, Нобъл седна на леглото и включи касетофона. Макар че кислородните тръбички още не бяха извадени от носа му, Лебрюн слушаше внимателно. Накрая стигнаха до момента, в който Бени Гросман завърши:
— Второто, което го интересуваше, беше какво знаем за някой си Ервин Шол, който през 1966 година притежавал голямо имение на Уестхамптън бийч в Лонг айланд… Е, човекът все още притежава имението. Плюс още две — в Палм Бийч и Палм спрингс. Старае се да остава в сянка, но е могъща фигура в издателския бизнес и хвърля огромни пари за произведения на изкуството. Играе голф с Боб Хоуп, Джери Форд, а понякога и със самия президент. Предайте на Маквей, че ще си вземе белята с тоя Шол. Той е много голям. Много. И недосегаем. Между другото, това ми го каза един приятел на Маквей, Фред Ханли от ФБР в Лос Анджелис.
