Сара хвана здравата му ръка и попита дали може да направи нещо за него.
Той поклати глава.
— Дойдохте чак от Франция, за да се видим. Не мога да ви оставя да си тръгнете, без да чуете какво открихме.
— Стига глупости, човече! — възкликна Люк. — Минал си през самия ад. Ще говорим след няколко дни. Моля те!
— Бях подготвил презентация на „Пауър Пойнт“ — тъжно съобщи Фред. — Всичко отиде по дяволите. Компютърът ми, лабораторията, всичко. Добре де. Нека поне ви кажа за резултатите. Може би някой ден ще съм в състояние да ги възпроизведа. Юристката ни беше на тръни, защото анализирах пробата ви без необходимите документи и договори. Разбирате ли, получихме доста важни данни и не беше ясно чия ще бъде интелектуалната собственост. Тя не ми позволи да съобщавам каквото и да било писмено или по електронната поща. Миналата седмица всичко това изглеждаше толкова важно… — Гласът му замря. — Разбрах, че е загинала тази сутрин. Юристката. Казваше се Джейн.
— Съжалявам, Фред — промълви Сара и стисна ръката му.
Той помоли за малко вода и пи през прегънатата сламка.
— Е, онази ваша течност имаше доста интересни съставки. Екраните ни светнаха като коледни елхи. Откъде да започна? Добре, имахте ли представа, че вътре гъмжеше от ергот алкалоиди?
— Майтапиш се! — възкликна Сара. После видя обърканото изражение на Люк и обясни: — Това са психоактивни съставки. Природна LSD. Откъде са се появили тези ерготи? Дадох ти списъка на растенията, Фред. — В същия миг й просветна и тя изтърси: — Claviceps purpurea!
— Точно така! — потвърди Фред.
На Сара отново й се наложи да обяснява на Люк:
— Това е гъба. Тя заразява диви и култивирани треви, подобно на нашия див ечемик. Гъбата произвежда психоактивните съставки. През Средните векове десетки хиляди европейци са пострадали от ерготизъм от естествено заразена ръж. Веществата причиняват халюцинации, лудост, понякога и смърт. Ацтеките са дъвчели семената на грамофонче, които съдържат ерготи. По този начин можели да общуват с боговете си. Господи, изучавала съм ерготизма по време на следдипломната квалификация! Наличието на ерготи във фуража продължава да бъде сериозен проблем.
— Стопроцентово съм сигурен, че идват от гъбата — възбудено каза Фред, който сякаш беше забравил за състоянието си. — Преобладаващите ерготи бяха агроклавини елимоклавин.
Сара поклати разбиращо глава.
— Откри ли нещо друго?
— И още как. Ерготите са само началото. Чакай да чуеш останалото!
Мобилният телефон на Люк иззвъня. Когато го отвори, служител от болницата му каза, че не може да използва апарата вътре в сградата.
Люк се извини и закуцука по коридора към травматологията.
— Ало?
— С професор Симар ли говоря?
— Да, кой се обажда?
— Отец Мено, от Руак. Трябва да говоря с вас.
— Да, един момент. Само да изляза навън.
На излизане видя двама едри мъже да вървят рамо до рамо към него и му се стори, че чува „Oui“, което му се видя странно в коридорите на болница „Нъфилд“. Единият беше облечен в спортна блуза, вторият — във ватирано яке. И двамата изглеждаха изтощени. Когато ги погледна, Люк остана с впечатлението, че мъжете нарочно извърнаха погледи, но всичко стана много бързо и в следващия момент той се озова навън.
Дворът пред травматологията беше пълен с линейки, полицейски автомобили и подвижни телевизионни станции. Люк се опита да намери сравнително спокойно местенце.
— Мога ли да ви помогна, отче Мено?
Връзката беше лоша. Губеха се цели срички.
— Боя се, че всички си отидоха. Не зная по какъв друг начин да ви го кажа.
Люк се обърка.
— Извинете, как така са си отишли?
— Всички в лагера. Всички са мъртви. Ужасна трагедия. Моля ви, професоре, елате колкото може по-скоро!
Люк остави Сара онемяла и трепереща до Фред Прентис, като само й съобщи с няколко забързани думи, че е имало инцидент във Франция.
Може би беше жестоко от негова страна да я изоставя така внезапно, но умът му беше насочен само към това да се прехвърли колкото се може по-бързо от другата страна на Ламанша. Спря едно такси и убеди шофьора да го откара чак до „Хийтроу“ срещу парите в портфейла му. Заряза багажа си в хотела — точно сега изобщо не му пукаше за него. Използва мобилния си телефон, докато батерията не се изтощи, после остана да седи на задната седалка с ръце на главата. Останалата част от пътуването бе дълъг, обвит в мъгла мъчителен кошмар, пътуване към ада.
Адът беше ограден с жълти полицейски ленти.
Територията на манастира бе обект на мащабно жандармерийско разследване. Един от полицаите позна Люк на паркинга и го ескортира през ограничителния кордон. В далечината Люк видя отиващите към църквата монаси. За коя молитва? Беше изгубил представа за времето. После забеляза, че слънцето залязва. Вечерня. Нищо не можеше да прекъсне цикъла на молитвите.
Чувстваше се като ембрион, потопен в сумрак, усещащ ударите на собственото си сърце и дишането си, но примитивно несъзнаващ какво се случва извън утробата.
