— В пещерата има десет зали. Тази е третата, Залата на елена.
— Коя е най-важната?
— Всички са важни. Но ако трябва да ги степенувам, бих сложил на първо място десетата зала.
— Защо?
— Ще видите.
Най-сетне стигнаха до Зала 9. Люк донякъде се успокои, като видя, че изображенията са недокоснати, съвършени както винаги.
Влязоха на четири крака в тунела.
Когато се озоваха в десетата зала и Свода на дланите, Люк веднага видя дългата ръка на Пиер в Залата на растенията.
— Пиер! — извика той и затича към него.
Пиер лежеше по очи.
Черната му кожа бе студена като пода на пещерата. Бийете с опитни движения провери пулса му и обяви, че смъртното вцепеняване вече е факт.
Още един убит студент.
В краката на човека птица.
На това мистично място.
Думите на абат Мено отекнаха в главата му: „Боя се, че всички си отидоха.“
Бийете говореше нещо, но Люк не го чу. Погледна към него и го помоли да повтори.
— Казах, че има ключ в джоба си. Това оригиналът ли е или копието?
— Оригиналът. Ключодържателят е мой.
Бийете продължи огледа си.
— Има прободна рана в десния хълбок. Ще видим какво ще каже съдебният лекар, но вероятно тя е причината за смъртта.
— Какво означава това? Тези растения и този човек или каквото е там с огромната му ерекция? — попита Тука.
— Не зная дали ще разберем някога какво означават — уморено отвърна Люк. — Сигурен съм, че ще се появят какви ли не теории.
— А вашата теория каква е?
— Точно сега не бих могъл да говоря за това. Най-добрият ми студент е мъртъв. Хората ми са мъртви. Жените…
Тука дори не се престори, че му съчувства.
— Това не е празно бъбрене, професоре. Водя разследване! Искате ли справедливост? Сигурен съм, че да! Колко добре познавахте този човек? — Посочи Пиер с брадичка.
— Познавам го много добре. Беше с мен четири години. Много добър археолог. Можеше да стане прочут.
— Къде е бил, преди да стане ваш студент?
— В Париж. В Парижкия университет. Той беше парижанин.
— От Африка.
Люк се подразни от обвинителния тон, с който бе казано това.
— И какво?
— Имал ли е тамошни приятели или роднини, които да му гостуват?
— Не.
— Някакви лоши навици? Наркотици?
— Не. Никакви, доколкото ми е известно.
— Финансови проблеми?
— Освен онези, които има всеки студент ли? Не зная. Накъде биете?
Тука разтърка месестата си буза с длан в израз на умора или може би загуба на търпение.
— Извършено е престъпление. Голямо престъпление. Всички престъпления имат мотиви и се извършват при благоприятна възможност. Защо според вас Пиер Берева е слязъл в пещерата, професоре?
— Не зная. Не би трябвало да го прави.
— Добре тогава. Разполагаме с мотив. Имало е кражба. Апаратурата ви е изчезнала, портфейлите на жертвите са отнети. Имало е сексуално посегателство. Може би спонтанно. Жените са били налице. Извършителите са били мъже. Случва се. А вашият Пиер е имал ключ за пещерата. Може би… — Млъкна за достатъчно време, за да види на растящия гняв на Люк. Той се беше изправил и се извисяваше над полковника, а лицето му бе почервеняло от ярост. — Просто да предположим, професоре. Изслушайте ме, моля. Може би този студент е имал вземане-даване с лоши хора. Може би той е бил тяхната възможност. Трябва да мислим непредубедено.
— Имаше друг ключ! — извика Люк и думите отекнаха в залата. — Изчезнал е. Може би Пиер се е опитвал да им попречи да… не зная.
— Е, може би. Разбира се, има и други обяснения. Банда наркомани. Скитници. Цигани. Присъствието ви тук едва ли може да се нарече тайна. Учените са богати. Имат скъпо оборудване. Знам как мислят престъпниците. Били сте лесна мишена, независимо дали Пиер Берева е бил замесен или не.
Люк го слушаше с половин ухо и разсеяно гледаше как лейтенантът повдига вцепененото рамо на Пиер, за да види дали под тялото няма нещо. Забеляза го. С набитото око на археолог.
— Какво е това?
— Къде? — попита Бийете.
— До лявата му длан.
Тука задържа Пиер в седнало положение, а Бийете освети с фенерчето си под него и извади някакво блокче кафяв лепкав материал с размерите на сноп от дузина моливи.
Тука си сложи ръкавица, взе го и го помириса.
— Какво е това, професоре?
Люк нямаше представа и отговори, че не е свързано с разкопките.
— Аз имам някои идеи, но засега ще ги запазя за себе си. Ще го дадем за анализ. Всичко ще бъде анализирано, можете да бъдете сигурен — натърти Тука.
— Трябва да знаете нещо — сети се Люк.
— Слушам ви.
— Снощи бях в Англия, в Кембридж. Някой се опита да ме прегази с кола. После избяга.
— И какво е мнението на полицията?
— Смятат, че най-вероятно бил пиян шофьор.
Тука сви рамене.
— А тази сутрин пътувах за среща с един учен, с когото работим. Преди да стигна до службата му, там стана експлозия. Имаше много жертви.
— Чух нещо по радиото. Днес ми е напрегнат ден. — Тука подсмръкна. — Ако изключим, че явно сте имали лош късмет, защо ми казвате всичко това?
— Защото може би всичко е свързано по някакъв начин. Подобни неща не се случват просто така.
